Учените в шок: Роверът на НАСА откри "череп", който не пасва на мястото си на Марс

От декември 2024 година, роверът преминава по висок наклон, наречен Witch Hazel Hill (Хълм на вещото лешниково дърво), който учените се надяват да предостави улики за миналия климат на Марс. На 11 април Perseverance спря на визуално различна геоложка граница, където се срещат светли и тъмни скалисти открития. Там, една конкретна скала, която учените нарекли "Skull Hill" (Черепен хълм), изпъквала на фона на околния светъл и скалист пейзаж заради тъмния си цвят, ъгловата форма и вдлъбнатата текстура, според публикация в блога на НАСА.

Регионът, наречен Порт Ансон, съдържа няколко такива скали, които може да са били транспортирани от други места, заявиха учените. Известни като "плуващи" скали, тези разхлабени камъни вероятно са пътували на огромни разстояния преди милиарди години, когато Марс е имал по-топла и влажна среда с реки, езера и възможно дори океани. С отдръпването на водата и ерозията на по-меките околни материали през еоните, по-устойчивите скали останали, балансиращи върху марсианската почва.

"Намерили сме няколко от тези тъмни плуващи скали в региона Порт Ансон", се отбелязва в публикацията.

"Екипът работи по-добре да разбере откъде идват тези скали и как са попаднали тук."

Тайната на Черепния хълм

Според публикацията, вдлъбнатините на Черепния хълм може да са се образували по няколко начина. Малки парченца от самия Черепен хълм може да са се разхлабили и ерозирали, оставяйки дупките. Друга възможност е, марсианските ветрове, носещи малки частици прах и скали, да могат да са действали като шкурка, бавно износвайки повърхността на скалата и създавайки вдлъбнатините.

Тъмният тон на Черепния хълм и подобни скали може да подсказва, че те са метеорити, но неотдавнашният анализ на химическите им данни от инструмента SuperCam на Perseverance показва, че съставът им не съвпада с този на типичен метеорит.

Алтернативно, тези тъмни скали може да имат вулканичен произход. Както на Земята, така и на Марс, минерали като оливин, пироксен и биотит са известни с това, че придават на игнезионните скали тъмния им цвят. Ако тези скали наистина са игнезионни, те може да са дошли от близките вулканични скални формации, които са ерозирали, или може да са били изхвърлени от земята от ударен кратер, който е изкопал по-дълбоките вулканични слоеве.

"За щастие за нас, роверът разполага с инструменти, които могат да измерват химическия състав на скалите на Марс", се казва в публикацията на НАСА.

"Разбирането на състава на тези тъмни плуващи скали ще помогне на екипа да интерпретира произхода на тази уникална скала."

През последните няколко месеца Perseverance събра проби от пет скали, анализира седем други в детайли и със своя лазер проучи още 83 — най-бързото темпо на научно събиране на данни на роботизиран изследовател откакто роверът кацна на Марс преди четири години, заявиха представители на Лабораторията за реактивно движение на НАСА (JPL) в друго изявление.

Учени от мисията отбелязаха, че често е необходимо месеци търсене на кратера, за да се намери научно уникална скала, достойна за проба. На ръба на кратера обаче Perseverance среща нови и интригуващи скали на всяко завъртане, се съобщава в изявлението.