Учителят Дънов: Питат ме защо съм дошъл на земята? Това не е тяхна работа. Начало на Божествената нова година

Началото на физическата година според учителя Петър Дънов е на 1 януари, на Духовната година – на 22 март, а Божествената Нова година започва на 19 август.
„Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България.” – тези думи на Алберт Айнщайн прозвучават в ефира на френското радиo RTF, по повод годишнина от рождението на гениалния учен. Тогава в юбилейното предаване са били излъчени избрани изказвания на Айнщайн, между които и този цитат.

Днес всички по традиция отново си спомняме за големия българин Петър Дънов и традиционния голям събор на последователите му „Бялото братство”, който се прави край петото езеро на Рила – Бъбрека на 19 август, по стар стил Преображение Господне. Тогава става „събор на Слънцето с представители от всички планети”, обяснявал на учениците си Петър Дънов.

„За 19 август – съборният ден – ще се приготвите като за Великден. Ще се измиете, ще се облечете с най-хубавите си дрехи – бяло палто и бяла шапка”, учел той последователите си. Чисто облечени те играят паневритмия – танцът, в който се съчетават ритъм, музика, движение и мисъл. Ангелите нямат петна по дрехите си, затова внимавайте да сте като тях, предупреждавал Петър Дънов.

Всяка година членове на „Бялото братство” играят паневритмия на платото край езерото „Бъбрека”. И тази година са дошли последователи на учението от много места по света. По традиция за посрещане на изгрева на слънцето се събират близо две хиляди души. Ритуалът включва движения, музика и стихове. Музикантите се разполагат в центъра на кръга.

Паневритмията има три дяла. Първият съдържа 28 упражнения, вторият се нарича „Слънчеви лъчи”, а третият – „Пентаграм”. Запознатите с тази духовна наука разглеждат паневритмията като духовна практика, повлияваща благотворно физическото и духовното здраве чрез създаване на пълноценна връзка между силите на Духа, душата и тялото на човека. При практикуването й човек черпи от живите енергии на природата и влиза в синхрон с природния ритъм.

Учителят Дънов...

Петър Константинов Дънов, наричан от последователите си Учителят или Беинса Дуно е българин, основател на религиозно-философско учение, което се самоопределя като „езотерично християнство” и окултизъм и което е смятано от българската държава за религиозно и е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание. Това учение в България е известно под името дъновизъм, а последователите му – дъновисти. Последователите му се наричат ученици на Всемирното Бяло Братство.

Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 г. (29 юни стар стил, Петровден) в България – тогава официално част от Османската империя, село Хадърча, (днес Николаевка), област Варна. Петър Дънов е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805-1865), български възрожденски деятел за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830-1918) е първият български свещеник във Варна.

През август 1888 г. Дънов заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси. Завършва я през май 1892 г. През есента на 1892 г. започва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране” и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина.

През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна и отказва предлаганата му длъжност на методистки проповедник. През 1896 г. издава книгата „Науката и възпитанието”, в която анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век.

***

Учителят Дънов:

Мнозина ме питат кой съм аз, защо съм дошъл на Земята. Това не е тяхна работа! Дошъл съм да изпълня Божията воля, да свърша една важна работа. Ще я свърша, както разбирам – като музикант, който свири хубаво. Дали ще бъде публиката доволна, не е важно. Който е доволен, ще ме слуша; който не е доволен, ще напусне салона и ще се върне у дома си. Аз съм дошъл на Земята да изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил. Така е казал и Христос.

Питат ме: „Ами ти какво правиш?“. Аз гледам какво прави Господ и се уча от Него. Бих желал всички да се учите да постъпвате така, както постъпва Бог – това е благородство, това е жест на душата.