Уникални находки във Враца, Кокалянски Урвич и Хераклея Синтика

„Може да се видят останки от представителна сграда от 5-4 век преди Христа. Теорията е, че самият цар е загинал далеч и тук се е извършило така нареченото символично погребение”, заяви директорът на Регионалния исторически музей (РИМ) - Враца археологът Георги Ганецовски.

Прецизно изработени каменни блокове в градеж са открили археолози при демонтиране на южния зид, ограждащ Могеланската могила във Враца, съобщи Ганецовски. Според него това е част от единия, търсен с десетилетия династичен трибалски царски център.

До демонтажа на зида се стигна, след като на него попадна частен инвеститор, започвайки строеж. След проведени проучвания миналия месец приемателна комисия е препоръчала изваждането и преместването на зида, обясни Ганецовски. След като това е извършено, отдолу се е показала новата структура.

„Каменният градеж е с толкова прецизно изработени квадри, с толкова добре обработена повърхност, че позволяват да бъдат наместени в монолитен зид, без да има спойка между тях. Това е характерно за тракийските аристократични центрове, каквито има и при Провадия, и в Севтополис“, обясни археологът.

„Става въпрос за по-ранна сграда, която, по мое мнение, представлява единият от двата династически трибалски царски центрове, които толкова много се търсят, който след смъртта на трибалския цар е превърнат в мавзолей. Това е ритуалът на херонизацията на царя, когато той поема пътя към вечността. Вследствие на това е изградена и самата могила с трите гробници. Това е моята хипотеза“, посочи Георги Ганецовски.

Днес са изпратени писма до Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство, които трябва да определят какво ще се случва с новата находка.

Триъгълната кула в Кокалянски Урвич вероятно е построена в края на II или самото начало на III век, синхронно със строителството на Сердика I.

Откритите до момента най-ранни монети от този период на Кокалянски Урвич се отнасят към управлението на император Каракала (211 – 217). Структурата е преизползвана и през Средновековието, като са налице и преправки в градежа. Неговата суперструкция видимо се отличава от зидарията на по-ниско ниво, а документираната монета от времето на Исак II Ангел (1185 - 1195) насочва преправките от края на XII век.

Този месец се реализират дейностите по проект на Национален исторически музей „Домът на двуглавия орел“, финансиран от Столична община по Програма „Култура“.

Археолози от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) направиха изключително важно откритие по време на спасителни разкопки в Западния некропол на древния град Хераклея Синтика. На дълбочина от четири метра е открита надгробна стела с фронтон и надпис на старогръцки език, датиращ от III в. пр. Хр. – един от най-ранните известни надписи от този период в района.

Благодарение на разчитането от гл. ас. д-р Николай Шаранков (СУ „Св. Климент Охридски“) вече знаем и името на погребания – Филоксен, син на Зоил. Според учения, този надпис представлява ранно сведение за използването на двете имена в Хераклея Синтика:

„Зоил е сред най-популярните имена в Хераклея, засвидетелствано от III в. пр. Хр. до III в. сл. Хр., като настоящият надпис е най-ранният пример за употребата му в града. Името Филоксен е по-рядко, но е познато в елинистическа Македония. Палеографията на надписа е специфична и насочва към дата през III в. пр. Хр., може би дори първата половина на века.“

Имената носят символика и значение – „Зоил“ има българско съответствие „Живко“, а „Филоксен“ се превежда като „Гостоприемен“, което разкрива и културния контекст на периода – ценности като гостоприемство и родова принадлежност са били важни в античното общество.