Увеличиха с 2 години присъдата на убиеца на Митко от Цалапица

Според апелативните магистрати Окръжният съд правилно е приел, че единствено Бизюрев е нанасял удари на пострадалия. По безспорен начин е установено и мястото, където е извършено престъплението. Изследванията са показали, че е невъзможно то да се е случило другаде. Решението на Пловдивския апелативен съд подлежи на обжалване или протест пред ВКС.

По делото са изготвени 5 технически експертизи, които са анализирали приложени по делото видеофайлове и снимки. Съдът е посочил, че част от кадрите установяват осветено открито пространство и в тях се наблюдава единствено постоянното преминаване на автомобили и хора.

Изследвани са и доброволно предадени видеофайлове, за които експертите са констатирали, че са обработвани със софтуерен продукт, използващ изкуствен интелект, и не могат да се установят промените, които са настъпили в тях след тази обработка.

Внимателно и задълбочено са обсъдени показанията на разпитаните свидетели и правилно не е възприето твърдението на подсъдимия, че не е удрял в лицето Димитър Малинов. Категорично е установено, че освен няколко удара, попаднали в тялото, Рангел Бизюрев му нанесъл 2-3 удара отдолу нагоре и в лицето. Те са довели до счупване на носните кости на пострадалия. Експертите са установили, че смъртта е настъпила в рамките на 5 до 7 минути в резултат на задушаване, причинено от вдишване на кръв.

Апелативният съд приема, че убийството не е извършено с особена жестокост, за да се обоснове по-тежко престъпление, за което се предвижда и наказание доживотен затвор. Според съдебната практика, за да е налице особена жестокост при осъществяване на деянието трябва да са демонстрирани ярост, свирепост, отмъстителност, садизъм, които да определят извършителя като жесток, коравосърдечен и зъл човек. Наред с това се вземат предвид броят на нанесените удари и тяхната сила, използваните средства, причинените телесни увреждания на жертвата и отношението на дееца към пострадалото лице. В случая никой от нанесените на пострадалия удари не е бил смъртоносен. Причинени са леки телесни повреди, а вследствие на асфикцията – тежка телесна повреда като съвкупен резултат.

Категорично не може да се възприеме тезата на представителя на Апелативна прокуратура, че деянието следва да бъде квалифицирано като извършено при пряк умисъл, т. е. извършителят да е искал настъпването на смъртта. Във внесения от прокуратурата обвинителен акт е прието, че престъплението е извършено с евентуален умисъл, т.е. Бизюрев е допускал причиняването на тежкия резултат от извършеното. В решението на Апелативния съд изрично е подчертано, че прекият умисъл като форма на вината не е претендиран от прокурора и в пледоарията му пред първоинстанционния съд. Подобно твърдение няма и в протеста, и допълнението към него пред настоящата инстанция.

Пловдивският окръжен съд е приел, че подсъдимият нито е искал, нито е целял пряко смъртта на пострадалия. Той обаче се е отнесъл с безразличие и равнодушие към този възможен и логичен резултат, понеже е знаел много добре какви по сила, брой удари и в коя част по тялото на пострадалия ги е нанесъл. Буквално минути, след като е преустановил побоя, се е върнал, за да провери състоянието на Димитър Малинов, допускайки, че може да е починал.

За извършеното от Бизюрев престъпление Пловдивският окръжен съд му е наложил наказание в размер на 15 години лишаване от свобода, приемайки равностойно наличие на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Според апелативните магистрати подсъдимият е проявил неоправдана и непропорционална агресия към пострадалия при очевидно физическо надмощие. По време на нанасяне на ударите е пренебрегнал молбата на Малинов да преустанови побоя. След това го е оставил да лежи на земята в безпомощно състояние.

Съдът отчита, че след деянието подсъдимият е заличил следите от престъплението. Това му поведение е надхвърлило желанието единствено да не бъде установен като автор на престъпното посегателство. Счупил е телефона, изхвърлил е личната карта, намерил е инструменти и място, където да бъде заровено тялото на вече починалия Димитър Малинов. На другия ден, без каквото и да е угризение, че е извършил най-тежкото престъпление, отнемайки човешки живот, Рангел Бизюрев отишъл на море.

Затова и въззивната инстанция преценява, че за да се постигне пълна справедливост, наказанието е необходимо да се определи при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства и го увеличава от 15 на 17 години лишаване от свобода. В останалата част, включително и относно присъденото обезщетение на близките на пострадалия, което е общо в размер на 530 000 лева, присъдата е потвърдена.