Валери Димитров: Разходната част на партийните финанси е на тъмно

В момента законът е така формулиран, че практически изразходването на партийната субсидия може да бъде извършено, без да се нарушава каквото и да било. Там няма режим на разходите, неспазването на който би довело до нарушения. Партиите биха могли да харчат парите за всякакви цели, които сметнат, че съвпадат с присъщата на партиите дейност. Те имат пълна свобода как да структурират своите разходи, без да нарушат закона. Просто законът им е оставил една огромна свобода и това е големият проблем. Субсидиите на големите, на системните партии в политическия процес са високи, а не е ясен режимът на тяхното изразходване.

В противовес на това законът стриктно регламентира приходите в партийните финанси, стана ясно от думите на Димитров. Той очерта като проблематично това, че няма забрана за предоставяне на средства на свързани лица, или разходи и сделки, които биха довели до конфликт на интереси.

В следващия парламент трябва да се проведе публичен дебат и да се избистрят основните нормативни разрешения, най-важните положения в бъдещия проектозакон за промяна на Закона за политическите партии, подчерта Валери Димитров:

Да се създаде един детайлен, много добре обмислен режим на изразходване на средствата, които партиите получават за политически цели. Този режим трябва да бъде много стриктен, както е стриктен режимът за бюджетните организации, които изразходват публични средства. Обществото в качеството си на сбор от избиратели и данъкоплатци трябва да  е наясно дали тези пари отиват по предназначение, дали се изразходват добросъвестно. Съобразно не само чисто формални изисквания, но и съобразно едни морални стандарти.

За Валери Димитров най-големият проблем на Закона за политическите партии е в липсата на режим на публична отчетност на разходите – аналитично да се види за какво се изразходват средствата.

Според Димитров досега дебатът за партийните субсидии е бил непродуктивен, защото е бил позициониран в много тясна рамка – за размера на субсидията – и е бил сведен до двете противоположни тези – да има или не публично финансиране на партиите.