Валя Ахчиева: Европрокуратурата разследва „виртуалните“ овце у нас. Контролът в земеделието ни е в риск

Във разследването си „Овце в облаците“ тя припомня, че скандалът с т.нар. „виртуални” овце избухна в България още през 2019-та година, когато от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация обявиха, че хиляди овце в България съществуват само като номера на ушни марки в електронната система ВетИС на БАБХ. Но тези овце ги нямало в кошарите. Съществували само по документ. Въпреки това, собствениците получавали европейски субсидии.

Пречи четири години тази новина шокира, но след това не се чу нищо нито за „виртуални” овце, нито за техните собственици, нито за евентуални разследвания на компетентните органи. Едва през миналото лято на 2021-ва, когато преброиха земеделските стопанства, от браншовата организация на овцевъдите съобщиха още по-шокираща цифра – 200 000 били „виртуалните” овце! И отново не се оповести нищо за търсене на отговорност от тези, които използват „виртуалните” овце за получаване на европейски субсидии, за получаване на пари от националния бюджет, а също и за получаване на хиляди декари пасища, за които пак се получават европейски средства по директните плащания. И докато в медиите, през тези 4 години е имало само пикантна информация, сега става ясно за доста сериозни събития през този минал период.

Например, още тогава, през 2019-та, в дирекция АФКОС на МВР е получен сигнал от ОЛАФ – Европейската служба за борба с измамите, в който се твърди, „за измами в особено големи размери, извършени от две лица, при усвояването на евросредства, предназначени за подпомагането на земеделски производители при отглеждането на животни. Посочено е още, че става дума за свързани фирми и милиони левове субсидии.”

„От този момент би следвало, българската служба за борба с измамите за разследва. И днес, 4 години по-късно, вече да има повдигнати обвинения. И обществото да знае, кой какво е направил? И как го е направил? Има ли злоупотреба с европейски средства в земеделието чрез измами?“, пита Ахчиева, но констатира, че нищо такова не се случва.

След проверка Ахчиева достига до информацията, че след този сигнал на ОЛАФ, през 2019-та, министърът на земеделието Десислава Танева е възложила проверка на Инспектората към министерството, в животновъдните обекти на територията на област Велико Търново. Имало е и проверки от Областните дирекции по безопасност на храните във Велико Търново и в Габрово. Но няма оповестени публично резултатите от нито една проверка. Кой какво е предал на компетентните органи – само те си знаят. После, доста дълго време полицията във Велико Търново е разследвала казуса. След това преписката е отишла в Окръжната прокуратура във Велико Търново. Там образуват досъдебно производство. Минава още време. И в един момент, миналото лято, изведнъж установяват, че щетите били толкова големи, че те би трябвало да се разследват от Европейската прокуратура. И това се случва. Цялото разследване за „виртуалните” овце в България, вече е в офисите на европейските делегирани прокурори. И сега те ще покажат, как работят?

В севлиевското село Идилево, Област Габрово Ахчиева открива стопанството на фирмата „Боби милк” в бившия стопански двор. Там се отглеждат овце. Преди тази фирма е била на собственост на Бонка Бонева, но после фирмата поема този, който се грижел за овцете – Иван Евтимов. Той носи отговорност за всичко. Но, дали самият Иван знае, какво е това „всичко”?

Защото в документите, с които журналистката разполага, става ясно че, при проверка на Областната дирекция по безопасност на храните в Габрово, през месец април 2019-та година, в стопанството в село Идилево са установили, че има регистрирани 1496 броя овце, според системата ВетИС. Но …1182 броя овце не били открити на територията на стопанството. Нямало ги овцете.

Само че, два месеца по-късно, в Наказателното постановление за това нарушение е записано, че овцете ги нямало, защото собственикът Иван Евтимов ги бил продал тези 1182 овце на някого, но не бил уведомил ветеринарния лекар за смяната на собствеността. И затова нямало документи. Колко е лесно да кажеш, че един овчар не е накарал ветеринарния лекар да напише документи за продажбата на овцете. А дали от Агенцията по храните в Габрово са проверили, на кого са продадени толкова много овце? Написали ли са сигнал до НАП, за да се види в дневниците за покупки и продажби, вписани ли са тези близо 1200 овце? Има ли приходи от продажбите? Има ли платени данъци за това? Проследил ли е някой липсващите овце? Едва ли. Дори се съмнявам, че самият собственик на „Боби милк” знае, какво се е случило?

И интервюто на Ахчиева с Иван Евтимов доказва точно това. Той разказва за онази проверка, че били открити някакви нарушения в помещенията за отглеждане на животните. И не бил излязъл броят на животните с 1-2 овце. И му написали акт да не продава агнета и овце 6 месеца. Толкова знае собственикът на „Боби милк” за онази проверка на контролния орган. А онези липсващи 1182 овце? Нищо ли не знае Иван за тях? А той добавя, че всички документи били в офиса във Велико Търново при другите фирми.

Кои други фирми? В центъра на Велико Търново има един офис, в който са се разположили няколко свързани фирми на Георги Тончев – известен фермер, който има много стопанства и много овце. Впрочем, бившата собственичка на „Боби милк” – Бонка Бонева е свързана с Георги Тончев чрез двете си деца, които имат, но без брак. Хората ги знаят като партньори – и в земеделския бизнес, и в живота.

А срещата на журналистката с директора на Областната дирекция по безопасност на храните във Велико Търново – д-р Станимир Спасов, потвърждава, че това е врътката в схемата. Да се каже на контролния орган, че едни овце ги няма в момента в една кошара, защото са продадени на някого и са в друга кошара. И ако инспекторите не отидат в другата кошара, а оставят само обяснението на книга, така става възможно, формално да се оправдае липсата на овцете. Че тях ги има. А всъщност, да ги няма. Стоят си едни овце във виртуалния облак, необезпокоени от никого и с тяхната внушителна бройка могат да се получат пасища, а след това да се получат и европейски средства за площи. Точно заради това, във Велико Търново инспекторите са направили така – отишли са на проверка във всички стопанства в един и същи ден и в един и същи час. И са преброили физически овцете във всички кошари. Така, според д-р Спасов, били открили несъответствия за около 4000 овце, през месец април, 2019-та година. Толкова номера на ушни марки имало в системата ВетИС, но нямало такива животни в кошарите.След тази проверка били премахнали въпросните ушни марки от системата и издали наказателни постановления на собствениците на фермите. Но, когато след няколко месеца  - през ноември 2019-та, дошли отново на проверка от Инспектората в Министерството на земеделието, се установило, че въпреки предприетите действия – нарушенията на собствениците продължавали.  И затова министър Десислава Танева била уволнила директора д-р Станимир Спасов и още един началник- отдел в областната дирекция. Но сега, съдът ги върнал отново на работа.

А идентификацията на животните и тяхното движение  се извършвало от регистрираните ветеринарни лекари, казва д-р Цветан Христов – другият уволнен и върнат на работа. Звъня по телефона на ветеринарния лекар, който е обслужвал някои от фермите, по онова време на проверките – д-р Йордан Николов от Велико Търново. Но ветеринарният лекар си намира повод да не отговори на въпроса ми – как е слагал ушни марки на животните, които излизат в повече от тези в системата ВетИС?

Странен е фактът, че при проверките  на Инспектората към Министерството на земеделието, както и при проверките на дирекцията по безопасност на храните във Велико Търново, инспекторите са откривали „виртуални” овце, но при проверките на Техническия инспекторат към Държавен фонд „Земеделие” във Велико Търново – не са откривани такива несъответствия в бройката на овцете.

Разследващата журналистка пита директора на Фонда тогава, по време на разследването й - Тодор Тодоров – вярно ли е, че инспектори се обаждат на собствениците на фермите 48 часа преди да отидат на проверка? Та нали, за това време, в кошарите могат да дойдат овце от цялата страна и да се нагласи цифрата да е точна? И г-н Тодоров отговаря, че такива били правилата. Заповедта за проверка се издавала директно от дирекция „Технически инспекторат” в Централно управление на ДФЗ. И затова, за да не изкарат животните на паша в деня, когато щели да дойдат инспекторите, те предупреждавали по телефона фермите за предстоящата проверка. А изводите всеки можел да си ги направи сам.

Ахчиева се среща и с фермера Георги Тончев от Велико Търново, чиито стопанства са били обект на онези проверки през 2019-та година. Пита го, как ще коментира несъответствията в броя на овцете в неговите фирми? А Георги Тончев твърди, че проблемът се появил, защото при онези две проверки открили несъответствия не в броя на животните, а в ушните марки. Животно, което в системата ВетИС се водело в конкретен обект, те го намирали в друг обект. Наистина  били направили пропуски с пътните листове, когато животното е пътувало от един обект в друг обект и това фактически не било отразено в системата. А в същото време, животни, които били с по една ушна марка или с паднали ушни марки, за тях инспекторите  също били отразили в проверката, че животните не съществували. Че ги нямало. А тях си ги имало. Георги Тончев твърди, че тези проверки били целенасочени и били провокирани от тогавашния министър на земеделието – господин Порожанов, както и от един браншовик. Фермерът заяви, че тези близо 4000 животни и тогава, през 2019-та ги е имало. Как ги е имало, - питам отново аз, след като от Агенцията по храните твърдят, че са изтрили данните за тези животни от електронната система? А Георги Тончев обяснява: Системата на БАБХ била такава, че когато едно животно не го намерят във фермата, те го слагали в едно виртуално стадо. След като го намерят това животно в друга ферма, ветеринарните лекари си го „дърпали” животното  от виртуалния облак и го слагали в обекта, в който са го намерили.

От журналистическото разследване става ясно, че системата ни за контрол не само във ветеринарния сектор, а и в цялото ни  земеделие е в риск.

Свропейската практика е следната:

Когато в Брюксел се договарят европейски средства по различни програми, ресорният министър докладва в Съвета на министрите. А за земеделие България получава близо 42% от всички европейски пари. И ако БАБХ излезе извън структурата на МЗХ и отиде под шапката на МС, кой тогава ще контролира? Кой ще договаря европейски субсидии за животновъдство? Кой ще засича цифрите на животни, площи и европейски пари?

Вероятно, министър-председателят, след като Агенцията по безопасност на храните е под неговия контрол. Въпросът е, дали премиерът, който има толкова екстремни задачи по време на няколко кризи – война, пандемия, енергийна криза, - дали премиерът ще има време да контролира и броя на овцете в кошарите?

Въпросът е, дали премиерът, който има толкова екстремни задачи по време на няколко кризи – война, пандемия, енергийна криза, - ще има време да контролира и броя на овцете в кошарите?

Защото, досега, както става ясно, контролът е липсвал. Нанесени са щети на европейските фондове, според прокуратурата. И ако мисията е да се разкриват пороците, хайде да разкриваме и да променяме!

Защото обратното означава едно – риск от санкции и риск от загуба на почти половината европейски пари.

Цялото разследване на Валя Ахчиева гледайте тук: