Въоръжени патрули – празни улици: Как изглежда Венецуела днес

Патрули и контрол на улиците

Министърът на вътрешните работи Диосдадо Кабейо публикува снимки и видеа в социалните мрежи, на които се виждат въоръжени полицаи и военни по улиците на Каракас. В кадрите се чува техният лозунг: „Винаги верни, никога предатели“. По думите на местни жители и журналисти, въоръжени граждански групи проверяват телефоните на хората и отвеждат тези, които съдържат информация, свързана със ситуацията, в затвора.

В Гуаяна и други градове военни са разположени за охрана на магазини и предотвратяване на кражби и безредици. Търговци пускат по пет души наведнъж, а охраната често използва кучета, за да пази магазините. Цените на основните продукти скочиха значително – например 1 кг царевично брашно струва около $3, спрямо $1–1,15 преди.

Много венецуелци описват улиците като „празни“. Те се страхуват да излязат, въпреки че официалното извънредно положение е отменено. „Щастливи сме, че 3 януари беше началото на края на това правителство, но много фигури на властта остават и репресията, заплахите и страхът остават в нас“, казва венецуелка от Каракас.

Политическата ситуация и властта във Венецуела

След ареста на Мадуро временно президентство пое Делси Родригес, а много от министрите на Мадуро останаха на постовете си. Военните засега остават лоялни, но напрежението расте. Доналд Тръмп обяви, че САЩ имат значително влияние върху Венецуела и предупреди Родригес, че ако не направи „правилното“ – т.е. това, което САЩ искат, тя може да сполети съдбата на Мадуро или нещо по-лошо.

Опозиционният лидер в изгнание Мария Корина Мачадо определи ареста на Мадуро като „огромна стъпка за човечеството, за свободата и човешкото достойнство“. Нейната партия Vente Venezuela призова за незабавно освобождаване на всички политически затворници.

Синът на Мадуро, Николас Мадуро Гуера, заяви за първи път след ареста на родителите си: „Ако нормализираме отвличането на държавен глава, няма безопасна страна“.

Международна реакция

Операцията на САЩ предизвика международна критика. Върховният комисариат на ООН за човешките права (OHCHR) заяви, че действията „подкопават основен принцип на международното право“ и призова държавите да не заплашват или използват сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на други държави.

Франция и Китай бяха сред най-категоричните критици. Китайската дипломация обяви готовност да работи с регионални страни за поддържане на мир и стабилност, като напомни историческата подкрепа на Венецуела към Китай.

В Европа реакциите са смесени. Лидерите на Великобритания, Франция, Германия, Италия, Полша, Испания и Дания издадоха съвместно изявление, че Гренландия „принадлежи на своите хора“ и само Дания и Гренландия могат да решават въпросите си. Това се разглежда като отговор на коментарите на Тръмп за националната сигурност и интереса на САЩ към острова.

Протести и реакции по света

След ареста на Мадуро се проведоха протести в няколко страни, много от които пред американски посолства. Някои демонстранти критикуват действията на САЩ, други ги подкрепят и призовават за свобода на Венецуела. В Япония активисти държат плакати с надписи „Япония няма да толерира използването на сила за промяна на статуквото“. В Аржентина и САЩ се виждат лозунги „Свобода за Мадуро, американците – вкъщи“ и „Край на военната агресия на САЩ срещу Венецуела“.

Репресията и страха в страната

Политическата репресия във Венецуела продължава и се засилва въпреки отстраняването на Мадуро. В Петраре, Каракас, въоръжени маскирани мъже патрулират улиците и проверяват социалните мрежи на хората. Арестувани са най-малко 14 журналисти, като повечето са освободени, а един е депортиран.

Много венецуелци се страхуват да изразят подкрепа за САЩ или опозицията публично. Студенти и жители споделят, че са доволни от премахването на Мадуро, но не могат да празнуват на улицата заради страха от държавата, полицията и паравоенни групи.

„Вътре в домовете си сме щастливи, над 80% от страната са доволни, но за собствена безопасност не можем да излезем и да празнуваме“, казва студент от Каракас.

Опозиционният лидер Мария Корина Мачадо

Мария Корина Мачадо, 58 г., е една от най-уважаваните фигури на венецуелската опозиция. Тя многократно е критикувала управлението на Николас Мадуро като „криминално“ и е била забранена да се кандидатира през 2024 г., но продължава да подкрепя кандидатите на опозицията.

През 2025 г. Мачадо получава Нобелова награда за мир за „борбата за справедлив и мирен преход от диктатура към демокрация“.

Нейното пътуване до Норвегия за наградата било опасно – преминала 10 военни КПП, носела маскировка и се измъкнала с малка лодка от крайбрежно село. Тя заявява, че ще се върне във Венецуела, въпреки че знае рисковете, макар това изказване да е направено преди ареста на Мадуро.

Въпреки отстраняването на Николас Мадуро, Венецуела остава държава, обхваната от страх, репресия и несигурност. Опозицията призовава за освобождаване на политически затворници, но на улиците въоръжени сили и граждански групи контролират обществения живот. Международната общност е разделена, като САЩ се стремят към влияние, а ООН и някои европейски страни изразяват сериозна критика.