(НЕ )Възможният Путин

Въпросът е искаме ли ние мир? Повечето хора учудено ще кажат: „Разбира се! Що за въпрос?“. Следващият въпрос е следствие на предишния: „След като искаме мир за какво са ни оръжия?“. Отговорите? Много и най-различни. Ако очакваш кратко и бързо да получиш отговор няма как да се получи. Нека четат тези, които искат да разберат.

          На 24 февруари 2022 г. нашият досегашен живот приключи. Колкото по-бързо осъзнаем това толкова по-добре. Преди всичко трябва да се отърсим от илюзиите. Тези близо 77 години без война в Европа приключиха. Рязко и брутално. Най-брутално за Украйна и нейните граждани и после за всички останали. Всички останали, които искаме мир! Не тези, които говорят за мира! Не, не! Който е чел Оруел знае много добре, че всичко в „огледалния свят на 1984“ е с обратен знак. Министерството на любовта ръководи изтезанията и промиването на мозъци. Министерството на изобилието наблюдава недостига и купонната система. Министерството на мира ръководи войната и жестокостта. Министерството на истината ръководи пропагандата и историческия ревизионизъм.

          Има една популярна руско-съветска песен „Хотят ли русские войны?“. По-старото поколение я знае. Идеята е ясна. Не, руснаците не искат война. Класически пример на отговор във въпроса. Истинският въпрос, който трябва да си зададем е друг: „А някой пита ли ги?“. Или друг въпрос: „Кои точно руснаци?“. Когато променим формата  и не задаваме вече отговор във въпроса могат да се получат интересни и неочаквани … умозаключения.

          Нека се опитаме да си отговорим на първата питанка. Дали изобщо някога са ги питали? Представете си 17-18-19 век. Дали изобщо на някой, някъде в света тогава изобщо би му минала мисълта да попита народа си дали иска война. Имам предвид управляващите тогава. И въпреки всичко тези руснаци са воювали. Както те самите обичат да казват воювали са, но с …. отвращение. Те така и пият – с отвращение. Може би и така обичат – отново с отвращение. Като се замисля по-голяма част от руската литература е посветена на едно единствено нещо. Болката и страданието! Логично е тогава целият им живот да е пълен с ОТВРАЩЕНИЕ! Не знам! Не съм руснак. Имам просто някакви съмнения.

Нека погледнем по-обстойно втората питанка. Кои точно руснаци? Тук вече нещата придобиват съвсем различен нюанс. Какъв нюанс, бе? Направо ракурс, взгляд как русские говорят, point de vue, point of view и т.н. Напоследък се върти една много интересна опорка за войните на САЩ. Според Александър Никишин, автор или нещо „друго“ в сайта kolokolrussia.ru САЩ са водили 150 военни операции, извършени от армията, както срещу чужди държави, така и вътре в самата страна, дори и във Вашингтон. Автор на тази справка не е Наришкин, а д-р Золтан Гросман. Който иска да се запознае с тази опорка. Лично мен „много“ ме впечатлиха няколко „войни“:

1.1946 г. - Иран, пред ядрената заплаха от страна на САЩ съветските войски напускат северната част на страната.

2.1946 г. - Югославия, ядрена заплаха от страна на САЩ, в отговор на свалянето на американски самолет.

3.1947 г. - Уругвай, разгръщане като заплаха на бомбардировачи с ядрени оръжия.

4.  1948 г. - Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ със стратегически бомбардировачи с ядрени оръжия в Берлин срещу СССР.

5.1948-1949 г. - Китай, армията и морската пехота на САЩ евакуират американците преди победата на комунистите.

6.1951-1953 (-?)г. - Корея, армията и военно-морските сили на САЩ, заплаха от ядрени бомбардировки срещу Северна Корея и Китай.

7.1953 г. - Иран, в резултат на операцията, ЦРУ сваля демокрацията и установява режим на шаха.

8.1956 г. - Египет, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР с изискването за ненамеса в кризата в Суец, морската пехота евакуира чужденците.

9.1958 г. - Китай, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Китай при евентуално обединение с Тайван.

10.1961 г. - Куба, неуспешна операция на ЦРУ за нахлуване в страната.

11.1961 г. - Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР по време на кризата около Берлинската стена.

12.1962 г. - Куба, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР и Куба, морска блокада по време на карибската криза.

13.1963 г. - Ирак, ЦРУ организира преврат, в който президентът е убит, а партията Баас идва на власт, Саддам Хюсеин се връща от изгнание и оглавява тайните служби.

14.1970 г. - Оман, окупация от армията на САЩ за предотвратяване на нахлуване от страна на Иран.

15.1973 г. - Южна Дакота, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в „Ундид-Ний“.

16.1973 - Близкият изток, ядрена заплаха и заплаха от световна война от страна на САЩ по време на войната в Близкия изток.

17.1990-1991 г.  - Ирак, бомбардиране, нахлуване на армията на САЩ, военноморска блокада на иракските и йорданските пристанища, въздушни удари; 200 000 души са убити в резултат на нахлуването в Ирак и Кувейт; мащабно унищожаване на иракските военни.

18.1991 г.  - Кувейт, нахлуване на военно-морските сили и армията на САЩ в страната.

19.1997 г. - Албания, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци.

20. 1998 г. - Судан, ракетна атака срещу фармацевтичния завод, в който според ЦРУ, се произвежда химическо оръжие за терористите.

Какво се набива на очи? От тези 20 „войни“ имаме 10 ядрени заплахи. Много интересно е как авторът  е решил, че това са военни конфликти? Имаме 3 операции на ЦРУ, които също са класифицирани като „войни“. Две операции по евакуация на американски и други граждани също с този етикет „война“. Още по-интересно е защо окупирането на Оман за да се предотврати нахлуване на Иран е в тази класация! Едно „въстание на индианци“ в САЩ също е включено. Защо ли? Една ракетна атака е в графата „война“ също за цвят предполагам. Идва, обаче, необяснимото и величаво решение като „войни“ да бъде включено операцията в Кувейт срещу Иран. Първото необяснимо е как едно и също нещо е разделено на две операции срещу две държави. Всички знаем как дяволът чете евангелието, но тази особа е някакъв феномен. Кажи му руснак или руски трол и повече не го мисли!

          Хайде сега да погледнем новия „Слуга на народа“ – Путин и неговата матушка Рус! Не се препоръчва за русофили, категорично! Нека погледнем какво е написал военният министър Куропаткин на цар Николай Втори: „Ваше императорско величество! През 18 и 19 век Русия в продължение на 128 години води войни, мирни са едва 72 години. От общо 128-те войни само пет /курсивът бе мой/ са отбранителни, останалите са завоевателни”. Това е за два века, бе хора. Тука не говорим за 16 и 17 век. Преди това Московското княжество е само една регионална сила под монголски васалитет. Нека да погледнем и миналия 20 век. В началото на века е руско-японската война, която е катастрофа и в голяма степен предопределя бъдещата революция довела да болшевишката революция, гражданската война и всички големи конфликти през миналия век. Точно така! Включително и втората световна война. И нека спрем да сравняваме Путин с Хитлер. Не, това не е Путлер! Това е ПУТИНАШВИЛИ! Сталин – Джугашвили е идолът на Путин. А каква е основната идея на Сталин? СВЕТОВНА ПРОЛЕТАРСКА РЕВОЛЮЦИЯ! Мечтата на руските императори за Трети Рим е доразвита.

          В една много интересна поредица Виктор Суворов развива една теория. По мое мнение това не е само теория. За Сталин е необходимо да предизвика конфликт в Европа. Износът на революция след първата световна война не е успешен. Затова и Сталин започва индустриализация на страната. Започва да се готви за война. Войната, която ще донесе световния пролетарски ред. Първа стъпка е Европа. Затова и той използва „ледоразбивач“ – Адолф Хитлер и неговата ГНСРП. Всичко върви по план докато самият Хитлер разбира, че е попаднал в капан. Докато воюва на запад Сталин премахва буфера от държави между Германия и СССР. И се готви за нападение. След около три седмици по-късно, на 18 юли – денят М, е планирано СССР да нападне Германия. Както казва Суворов благодарение на войната, която започва Хитлер планът на Сталин не се реализира. Не на сто процента. Европа е разделена, но все пак спасена. Донякъде. До днес! Дали? Дали е спасена?

          Риториката на Путин е показателна. Той говори за демилитаризация и ДЕНАЦИФИКАЦИЯ на Украйна. Призракът на фашизма е изваден от гардероба. И отново говорим за мир? Нали помните? Който говори за мир се готви всъщност за война. И не само се готви, а и я започва.

          Помните ли заглавието? (Не) възможният Путин. Това е препратка към една книга на Ерик Еманюел Шмит – (Не)възможният Хитлер. Всичко се свежда до един основен момент. Какво би станало АКО Хитлер го бяха приели в художествената академия във Виена. Това е в книгата. Моят прочит на тази АКО /SHIT/ история е следния. Нямаше да има Баварски пуч, нямаше да има национал-социализъм, Сталин нямаше да си намери „ледоразбивач“. Нямаше да има втора световна война, нямаше да има ГДР. Нямаше как Путин да работи в КГБ в Източна Германия. Нямаше ….. много неща да се случат!

          Уви, реалността е друга! (НЕ) ВЪЗМОЖНИЯТ Путин го няма. Има го точно този!

          Човекът, който открито казва, че разпадът на СССР е най-голямата грешка.

          Човекът, който иска не просто да възвърне „величието“ на Русия, а просто да я направи ПЪРВА И ЕДИНСТВЕНА СВЕТОВНА СИЛА!

          Човекът, който иска да ни спаси от неонацизма, но с помощта на НЕОБОЛШЕВИЗМА.

          Човекът, който иска да довърши делото на Сталин! На всички руски императори!

          Нека завършим с това! Който иска МИР се готви за ВОЙНА! И нека сме наясно, че не сме готови за мира. Европа и САЩ проспаха тази подготовка за „мира“ на Путин. За съжаление в момента няма политици от ранга на Рейгън и Тачър. Защото нека сме наясно, че тези близо 30 години извън „братската“ прегръдка се случиха благодарение на тях и на тяхната решимост и последователност.

          А на новия руски самодържец да му кажем едно; „Благодаря! Благодаря, че ни напомнихте коя е ИМПЕРИЯТА НА ЗЛОТО.“

Борян Ангелов, Фейсбук