Възобновиха делото за страшната смърт на Анета

 "Няма грешка на институцията, а на конкретни прокурори, които са се занимавали с делото за смъртта през 2006 г. на Анета, детето с умствени увреждания", коментира в понеделник заместник-главният прокурор Галина Тонев.

По нейно лично разпореждане е бил преразгледан отказът за образуване на дело, окончателно потвърден м. г. от Върховната касационна прокуратура (ВКП).

15-годишното момиче е починало през 2006 г. след перфорация на стомаха. В опит да го спасят, лекарите изваждат от детето 25 стелки за обувки, парцали, дунапренени гъби, чорапи, хартия и дори няколко камъка.

При последвалото меко казано формално разследване прокуратурата проверява единствено действията на болничния екип, опитал да спаси детето, но не и поведението на служителите в дома. Очаквано разследващите не откриват данни за повдигане на обвинения и без изобщо да се занимават с въпроса как се е стигнало до поглъщането на всички тези предмети, прекратяват делото.

"Мисля, че трябва да се поставят допълнителни задачи, смятаме да назначим експертиза, направена от софийски лекари. Нашето решение беше да се отмени постановлението и да се върне делото за допълнително изясняване. Въпросът дали предметите, извадени от стомаха на починалото дете, все още съществуват, трябва да се доизясни", коментира и ръководителят на отдела за престъпления свързани с малолетни към ВКП Тодорка Миндова.

По думите й починалата Анета е постъпила през 2002 г. в дома за деца, като е в групата на децата с най-тежки умствени увреждания. На 26 септември 2006 г. се влошава здравословното й състояние и до 7 октомври прекарва в болницата, където е настъпила смъртта й.

"Установяването на проблема с делото на това дете стана възможно благодарение на съвместна проверка между прокуратурата и Българския хелзинкски комитет", добави Галина Тонева.

По повод трагичния случай БХК твърди пред ЕСПЧ, че са нарушени правата на Анета на живот, на свобода от нечовешко и унизително отнасяне, на личен живот, на ефективно вътрешноправно средство за защита и правото й на свобода от дискриминация.

Позицията на правозащитната организация е, че ако детето не е било с ментални увреждания и лишено от семейство и общност, които да застанат зад него, нито социалните, нито разследващите власти са щели така да пренебрегнат живота му.