Инцидентът засили опасенията от по-широка кампания за саботаж в Европа. ЕС и НАТО смятат, че Русия се опитва чрез подобни действия да дестабилизира държавите, които подкрепят Украйна.
Германия официално обвини Москва за случая в Лайпциг. Русия отхвърля обвиненията.
Калас: Всички белези на „държавно спонсориран тероризъм“
Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас използва една от най-тежките квалификации досега за случилото се.
„Ясно е, че това носи всички белези на държавно спонсориран тероризъм“, заяви тя преди срещата на външните министри на ЕС в Ирландия.
„Въпросът е какво ще направим по въпроса“, добави Калас.
Тя съобщи, че ЕС е извикал руския дипломатически представител и че държави членки предприемат същата стъпка.
Франция също извика руския представител в Париж.
„Няма да оставим действие с такава тежест ненаказано“, заяви френският външен министър Жан-Ноел Баро.
Фон дер Лайен: Това е „новото нормално“
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предупреди, че случилото се в Лайпциг е част от много по-голяма промяна в средата за сигурност в Европа.
По думите ѝ континентът трябва да приеме „суровата истина, че това е новото нормално“.
Фон дер Лайен говори за „нова ера на европейската сигурност“. Според нея всекидневната инфраструктура вече трябва да бъде разглеждана като потенциална цел и да бъде защитавана по съответния начин.
Тя предупреди, че ако атаката в Лайпциг беше успяла, последствията можеха да бъдат огромни и да има човешки жертви.
Според председателя на Европейската комисия случаят представлява нова ескалация на територията на ЕС и е част от поредица все по-опасни инциденти.
„Вече не сме в нормално мирно време“
Още по-категоричен беше полският външен министър Радослав Шикорски.
„Ние не търсим конфликт с Русия, но изглежда Русия води хибридна война срещу нас“, заяви той.
„Вече не сме в нормално мирно време“.
Френският президент Еманюел Макрон също определи случая в Лайпциг като доказателство, че Русия „води хибридна война“ срещу Европа.
Предупреждения отправи и генералният секретар на НАТО Марк Рюте. Според него поведението на Русия става все по-безразсъдно, а опасността вече не се ограничава до войната срещу Украйна.
„Опасността, която Русия представлява, е ясна“, заяви Рюте. Той подчерта, че единството на съюзниците остава непоклатимо.
Германия: Русия трябва „да понесе последствията“
Берлин обяви и конкретни дипломатически мерки след атаката.
Германия реши да затвори руско консулство и да прекрати споразумението, което позволява дейността на руски културен център в Берлин.
Германският външен министър Йохан Вадефул заяви, че има още голям брой хора, срещу които могат да бъдат наложени санкции.
„Русия ескалира. Русия извърши тази хибридна атака и сега Русия трябва да понесе последствията“, каза той.
Руският президент Владимир Путин определи действията на Германия като „поредна грешка, и то сериозна“. Според него те „явно противоречат на интересите на германския народ“.
Москва отрича да стои зад атаката.
ЕС подготвя нов натиск срещу Москва
Дипломатическите мерки може да бъдат последвани и от нови санкции.
Калас съобщи, че външните министри на ЕС ще обсъдят продължаващата работа по санкции срещу около 1600 души и организации, свързани с руския военнопромишлен комплекс.
Според нея поредицата от хибридни атаки в Европа трябва да бъде „сигнал за събуждане“ и за държавите, които досега не са заемали достатъчно твърда позиция.
„Ако искаме да сложим край на тази война, всички трябва да съсредоточим усилията си. Трябва да ги изведем на ново ниво“, заяви Калас.
Литовският външен министър Кястутис Будрис също настоя отговорът срещу Москва да бъде засилен.
Според него Русия очевидно не вижда достатъчно висока политическа цена за хибридните си действия срещу Европа.
„Те няма да ни попречат нито да подкрепяме Украйна, нито да запазим натиска върху Русия. Напротив, трябва да увеличим този натиск“, заяви Будрис.
200 млрд. евро руски активи отново са на масата
На този фон отново се активизира и спорът за около 200 млрд. евро замразени активи на Руската централна банка.
Обсъжда се дали средствата да бъдат използвани за финансиране на Украйна.
„Смятам, че това е справедлив подход, за да започнем сериозен разговор как можем да използваме замразените активи“, заяви украинският външен министър Андрий Сибига.
ЕС не успя да постигне съгласие по подобен план миналата година. Вместо това блокът осигури заем от 90 млрд. евро.
Вече обаче има опасения, че тези средства няма да бъдат достатъчни за двете години, през които трябваше да осигурят финансова подкрепа за Киев.
След Лайпциг европейският дебат вече излиза далеч извън рамките на един инцидент. Урсула фон дер Лайен говори за „новото нормално“ и нова ера на европейската сигурност. Кая Калас вижда белези на „държавно спонсориран тероризъм“.
Шикорски предупреждава, че Европа вече не е в нормално мирно време, а Макрон говори за хибридна война.
Все по-големият въпрос пред ЕС вече не е как да определи случващото се, а каква цена ще наложи на Москва за него.
