Ведомството на Вл. Горанов се омота в 59-те млн. евро заем

Освен закъсняло обаче обяснението на ведомството, че като емитент е подходило гъвкаво и "при възможно най-добри условия за страната", съдържа редица неточности и спорни тези и поражда ред нови въпроси.

На първо място институцията, водена от Владислав Горанов, обяснява действията си с това, че министърът на финансите е упълномощен от правителството "да предприема всички необходими действия за изпълнение на средносрочната програма за емитиране на ДЦК, създадена с ратифицираните от Народното събрание на 25 февруари 2015 г. договор за дилърство, договор за фискално агентство и акт за поемане на задължения". Проблемът е, че цитираният договор беше сключен със Citigroup, HSBC, SG и Unicredit, докато преотварянето се обслужва от Goldman Sachs, която според оригиналното съобщение за сключения заем на МФ е била избрана от неназования "глобален инвеститор", купил книжата. От новото съобщение става ясно, че не е платено възнаграждение на Goldman Sachs.

Друг странен момент в позицията на МФ е, че има очевидна грешка в сметките. Обяснява се, че доходността при преотварянето е 3.987% (mid-swap + 250), докато на вторичен пазар тя е била 3.80% (MS+239.1), но същевременно се твърди, че "премията за закупуване на книжа на първичен пазар (New Issue Premium) е била по 11 б.т. над осреднения лихвен суап". Реално обаче спредът между цитираните стойности е 18.7 базисни точки. Разликата между 18.7 и 11 б.т. се равнява на около 0.5 млн. евро в случая. Все пак, ако се гледат цитираните в скобите данни за разликата спрямо суаповете, се получават 11 б.т., което обаче не обяснява разминаването.

Извън това експерти, занимаващи се с дългови пазари, обясниха, че new issue premium може да се очаква при по-големи емисии, както и при такива, които са по инициатива на емитента, а не на купувача, какъвто е случаят. Освен това според дилъри в деня на емисията (13 ноември) реално най-добрите оферти продава не са достигали до 3.8% и в най-добрия случай трябва спредът да се смята при 3.75% доходност на вторичния пазар, отбелязва "Капитал".

Съобщението съдържа още и до голяма степен валидна аргументация защо е предпочетено преотваряне на дългосрочната международна емисия вместо вътрешния пазар - изглаждане на погасителния профил и покачване на ликвидността на емисията.