Различни състави на Гражданската колегия на ВКС са се произнесли по четири дела след решение на Съда на Европейския съюз от март 2026 г. Съдът в Люксембург прие, че правото на ЕС не допуска национални правила или тълкувания, които създават непреодолима пречка пред вписването на промяна на пола и имената в регистрите за гражданско състояние, пише Lex.bg.
Шест години без ефективна защита
През 2021 г. Конституционният съд прие, че понятието „пол“ в Конституцията има само биологичен смисъл. Две години по-късно мнозинството в Гражданската колегия на ВКС обяви, че българското право не позволява юридическа промяна на пола, имената и единния граждански номер на транс човек.
След образуването на тълкувателното дело през 2020 г. производствата бяха спрени. След решението от 2023 г. съдилищата започнаха да отхвърлят молбите. Така минаха шест години до първите нови решения, с които промяната отново е разрешена.
Достойнството не зависи от половата идентичност
В едно от делата ВКС посочва, че правото на личен живот включва правото на всеки човек да определя своята идентичност. То обхваща и възможността транс хората да живеят и да се изразяват според половата си идентичност, независимо дали са започнали медицински процедури.
Съдът подчертава, че човешкото достойнство е основа на всички останали права. То принадлежи в еднаква степен и на транс хората. Според върховните съдии толерирането на дискриминация заради разликата между биологичния пол и половата идентичност би означавало държавата да не зачита свободата и достойнството им.
ВКС приема още, че в Конституцията и законите няма изрична забрана за промяна на вписания пол. Подобна забрана не може да бъде създавана чрез ограничително съдебно тълкуване. Отказът, основан единствено на биологичното разбиране за пола, на морални или религиозни възгледи или на липсата на подробно разписана процедура, представлява неравно третиране.
Европейското право има предимство
Върховните съдии посочват, че решението на Съда на ЕС е задължително за всички български съдилища и държавни органи. Националното право трябва да бъде тълкувано в съответствие с европейските норми и с практиката на Европейския съд по правата на човека.
Според ВКС България е длъжна да осигури процедура за признаване на половата идентичност. Тя трябва да позволява промяна на пола, имената и ЕГН в официалните документи. Това е необходимо и за пълноценното упражняване на правото на свободно движение в Европейския съюз.
Липсата на процедура сама по себе си нарушава човешките права
В друго дело ВКС оставя в сила решение, с което е разрешена юридическа промяна на пола. Съдът се позовава на практиката на Европейския съд по правата на човека, според която държавите трябва да създадат ефективни, достъпни, бързи и прозрачни процедури за признаване на половата идентичност.
Върховните съдии изрично заявяват, че България все още не е изпълнила това задължение. Липсата на ясна и работеща процедура сама по себе си може да представлява нарушение на правото на личен живот. Признаването на половата идентичност не може да бъде обвързано и с нежелана хирургична интервенция.
Решенията не въвеждат автоматична промяна само въз основа на заявление. Съдилищата ще продължат да разглеждат всеки случай поотделно и да преценяват представените доказателства. ВКС обаче ясно отхвърля възможността държавата да отказва признаване на половата идентичност само заради липса на специален закон или заради морални и религиозни аргументи.
Новата практика връща на транс хората достъпа до съдебна защита, който на практика им беше отнет за години. Тя напомня и за по-широкия принцип, че правата на ЛГБТИ+ хората не са специални привилегии. Те са част от основните права на всеки човек – на достойнство, равенство, личен живот и защита от дискриминация.
