Основните фактори за спада са по-високите цени на някои вносни стоки като какао и кафе, както и слабият долар. Износът на пшеница, традиционно една от водещите експортни позиции на Франция, също е намалял заради лошата реколта през 2024 г., чиито последици са се отразили и през 2025 г.

Вносът на селскостопански продукти е нараснал с 9% до 19,7 млрд. евро – шеста поредна година на увеличение и нов исторически рекорд.

Според Дориан Руше, старши икономист в националния статистически институт Insee, отвъд временните фактори, които вероятно ще отслабнат през следващата година, данните разкриват по-дълбоки и тревожни структурни проблеми в сектора.

„Франция загуби голяма част от сравнителното предимство, което имаше в земеделието“, посочва Руше пред изданието. Сред причините той откроява затварянето на стопанства след пенсиониране на собствениците им, намаляването на животновъдните стада и подобреното качество на продукцията в съседни държави.

В продължение на десетилетия агрохранителният сектор беше стабилен източник на излишък във външнотърговския баланс на Франция – икономически стълб, съпоставим с авиационната индустрия или луксозните стоки. Днес обаче това вече не може да се приема за даденост, въпреки растящото глобално търсене на храни.

Търговският баланс е по-добър при по-широката категория „селско стопанство и хранителни продукти“, която включва и високодоходни стоки като вино и спиртни напитки, където Франция е световен лидер. Дори там обаче страната е отчела през миналата година едва 200 млн. евро излишък – най-ниското ниво от 25 години насам и спад от 5 млрд. евро на годишна база.

Сред причините са търговските напрежения със САЩ, които се изостриха, след като президентът Доналд Тръмп заплаши с мита до 200% върху френски алкохолни напитки, включително шампанско и коняк.

През последното тримесечие износът на вино и спиртни напитки от Франция е намалял приблизително наполовина.