Волейбол: Сразихме се, но загубихме и бронза
В мача срещу Италия нашите не можаха да се справят със сервиса на съперниците. От друга страна сервираха лошо. Адзурите вкараха 11 аса, ние само един...
За да стигне до този мач България спечели своята група, след което победи Германия на 1/4-финал с 3:0, а на полуфинала загуби с 1:3 от Русия. Италия бе в „българската група“, където завърши на четвърто място. В елиминациите изненадващо „скуадрата“ отстрани САЩ, но след това падна без особена съпротива от Бразилия.
Найден Найденов не предприе никакви изненадващи смени. Както и в досегашните мачове заложи на Георги Братоев, Виктор Йосифов, Николай Николов, Тодор Алексиев, Тодор Скримов, Цветан Соколов и либерото Теодор Салпаров.
Мачът започна лошо за нашите, които не можаха да отрязат силния сервис на противника, който доведе до преднина за съперника ни 8:4 на първото техническо прекъсване, а след лошо посрещане на Алексиев пасивът ни вече бе 5 точки - 6:11. Нови три поредни точки на Италия доведеха резултата до 17:9, което накара Найден Найденов да пусне в игра капитана Владо Николов на мястото на Цецо Соколов. Това явно подейства положително и 2 успешни блокади и успешен начален удар на Скримов намалиха до 14:18. Третият ас на съперника ни в гейма бързо върна аванса на Италия - 25:19.
Вторият гейм стартира доста по-добре за нашите, а коварният сервис на Георги Братоев ни помогна да поведем с 3 точки - 8:5. В следващите разигравания пропуснахме отлични шансове, вместо това Италия изравни за 13:13, но при второто техническо прекъсване отново имахме аванс - 16:14. Отличният блок на италианците им позволи отново да стопят пасива си и да изравнят за 18:18, а и да поведат при 22:21.
При 23:23 Жоро Братоев затрудни посрещането на Италия със сервис, последва продължително разиграване, което в крайна сметка бе спечелено от българите, които стигнаха до геймбол. При него съперникът ни сбърка в опита си да направи атака и по този начин подари точката, а с това и гейма на България. Дотук ни бяха силите...
В началото на третата част, най-вече благодарение на Скримов и Алексиев, българите поведоха с 4:0, но италианците се окопитиха и бързо ни настигнаха. Тогава нашите се вдигнаха и успяха да покажат, че няма да се предадат без бой. Поведохме 12:8. това беше. Оттам нататък положението се диктуваше от италианците.
Третият гейм бе затворен от противника с 25:21.
Малък коментар:
Момчетата си тръгнаха разочаровани и има защо – бяха толкова близо до медалите. Но както и в мача с Русия, не повярваха докрай, че заслужават да са в Топ 3. Биха ни класни отбори, отбори със самочувствие и опит. Нашите обаче бяха равни на тях, а на моменти ги превъзхождаха. Със сигурност са им повляли крамолите и неразбориите в отбора и федерацията преди Олимпиадата. Сигурно са липсвали Радо Стойчев, Матей Казийски и Андрей Жеков. Найден Найденов и Камило Плачи направиха всичко по силите си да помогнат на отбора. Успяха! Намеси се Любо Ганев, неясно защо. Обясняваше, че националите се настройвали с чалга за срещите. Стана нещо като говорител на националите, даваше изявления под път и над път. Беше се залепил за Бойко Борисов като гербова марка, когато премиерът отиде при олимпийците ни в Лондон.
Националите искат да побеждават. Феновете – също. Вероятно и федерацията иска победи, защото вярва, че те ще скрият нелицеприятните проблеми в българския волейбол. Не, няма да ги скрият. Има фалшиви клубове, които съществуват само, за да избират ръководството. Има злоупотреби. Няма детски школи, няма силно национално първенство. Това е очевидно. Трябват разум, прозрачност и съвременна методика на подготовка. С интриги няма да стане. С чалга също...
Моля, подкрепете ни.
