Този ход на Берлин доближава ЕС до по-решителен отговор, след като ескалиращата реторика на Тръмп относно датската територия и неговите поддръжници подтикна ключови европейски столици да втвърдят позицията си за реакцията на Европа.

„Решимостта е налице от няколко дни“, казва дипломатически източник на изданието. „Усещаме я в двустранните разговори, има много широка подкрепа за това ЕС да се подготви за всички сценарии, включително и всички инструменти да бъдат на масата.“

Какво точно правителствата ще поискат от Комисията до голяма степен ще зависи от това какво ще заяви президентът на САЩ в речта си на Световния икономически форум в Давос в сряда. Въпреки че няколко европейски лидери се опитват да уредят срещи с него в кулоарите на форума, за да го разубедят да налага мита, те паралелно се подготвят и за сценарий, при който той изпълнява заплахите си.

В събота Тръмп обяви, че ще наложи 10-процентни мита на съюзници от НАТО, които се противопоставят на намеренията му спрямо Гренландия – сред тях са Франция, Германия, Дания, Нидерландия, Великобритания, Норвегия, Швеция и Финландия. Впоследствие американският президент ескалира още повече, като заплаши с 200-процентни мита върху френското вино и шампанското.

Освен Инструмента срещу икономическа принуда лидерите са обсъждали и използването на по-ранен пакет от ответни мерки, който предвижда мита върху американски износ на стойност 93 млрд. евро. Двама от дипломатите посочват пред изданието, че е възможно първо да бъдат наложени митата, докато Комисията преминава през по-бавната процедура за задействане на по-мощния инструмент.

„Има сближаване с германците, има пробуждане от тяхна страна, че трябва да спрем да бъдем наивни“, казва високопоставен френски представител, визирайки използването на „базуката“ срещу Вашингтон.

Френският президент Еманюел Макрон е сред основните поддръжници на тази стъпка, но други столици са по-предпазливи заради риска тя да предизвика допълнителни мерки от страна на Тръмп и потенциалните щети за собствените им икономики. В германското правителство преобладава разбирането, че за да бъде избегната пълномащабна търговска война със САЩ, ЕС трябва да разполага със силен възпиращ механизъм.

„Разполагаме с набор от инструменти и сме единодушни, че не искаме да ги използваме. Но ако се наложи, ще го направим“, обяви в понеделник германският канцлер Фридрих Мерц.

„Търговската базука“ е едно от основните средства на ЕС за натиск върху САЩ, тъй като включва широк спектър от мерки – от налагане на мита и ограничения върху износа на стратегически стоки до изключване на американски компании от обществени поръчки. Решение за използването ѝ няма как да бъде взето лесно, тъй като би имало значително отражение и върху икономиката на ЕС.

За последно ЕС обмисляше да използва „базуката“ срещу САЩ през 2025 г., когато Тръмп наложи едностранни мита върху блока, но тогава Европа отстъпи. Този път държавите членки са по-склонни да понесат икономическа болка, посочват дипломати.

„Ситуацията е много различна от миналото лято, когато ставаше дума просто за търговски спор“, казва един от тях. „Тогава страните не искаха да спорят дали митата да са 10 или 15% – особено при зависимостта ни от САЩ. Сега обаче вече не сме в зоната на „добре е да се направи“, а в зоната на „необходимо е да се направи“.“

За задействането на Инструмента срещу икономическа принуда ще бъде необходима подкрепата на поне 15 държави в Съвета на ЕС.