Все по-малко българи купуват стаж за пенсия. Несигурността ги спира

Само през първото тримесечие на 2025 г. 420 души са платили за допълнителен стаж – рекорд за последните години, с обща сума от над 8,2 млн. лв. Година по-рано броят им е бил два пъти по-малък, а през първите три месеца на 2023 г. – 337 души.

Експерти обясняват спада след март с увеличението на минималния осигурителен доход от 933 на 1077 лв., което бе заложено в държавния бюджет и влезе в сила от 1 април. Това повишава и цената на всеки месец недостигащ стаж.

Съгласно Кодекса за социално осигуряване, хората могат да платят осигурителна вноска в размер на 19,8% от минималния доход за самоосигуряващи се. От април 2025 г. това означава 213,25 лв. на месец или 2558,95 лв. за година стаж. Законът позволява закупуване на до 5 години.

Намаляващият интерес е важен сигнал за социалната система – от една страна показва, че по-високите осигурителни прагове затрудняват хората пред пенсия, а от друга – че все по-малко граждани могат да си позволят да компенсират пропуснатите години труд. Това поставя под въпрос бъдещите им доходи и увеличава риска от социално неравенство сред възрастните.

Част от спада може да се дължи и на демографски фактори – по-малко хора, навършващи пенсионна възраст, или на отложени решения след априлското поскъпване.

Също така, част от гражданите предпочитат да наваксат липсващите години чрез работа, вместо да плащат големи суми. Мнозина продължават трудовата си дейност и след навършване на пенсионна възраст, за да увеличат както стажа, така и размера на бъдещата си пенсия.

Към това се добавя и ниското доверие в пенсионната система – част от българите смятат, че пенсиите остават твърде ниски, за да оправдаят подобна инвестиция. Всички тези фактори, съчетани, обясняват защо все по-малко хора могат или избират да си купят недостигащ стаж.