Изненада ли ви информацията, че в България вече се произвежда фентанил?
Нямах представа, че в България вече се произвежда фентанил, въпреки че това беше една от възможните хипотези, особено при положение че Агенция „Митници“ не отчита заловени количества.
Не от вчера алармирате, че фентанилът вече е у нас. Колко сериозно е положението в България в момента? Възможно ли е да последваме американския сценарий?
За тази цел има Национален фокусен център, който събира данни. Аз мога да говоря само за това, което виждаме ние. Да, има фентанил, има и разпространение, но какъв е мащабът му в страната и доколко е сериозен проблемът – ние нямаме такива наблюдения. Работим само в София и Пловдив и далеч не обхващаме голяма част от хората, които употребяват наркотици. Затова нямаме основание да правим категорични изводи.
Не смятам обаче, че можем да достигнем мащабите, които виждаме в САЩ. Европейските системи за подкрепа са значително по-добри. Искам да вярвам и се надявам, че българската държава ще предприеме мерки за намаляване на търсенето и за полагане на грижа за хората, които употребяват наркотици, така че не просто да избегнем американския модел, а да се доближим до добрите европейски практики.
Големият проблем в Америка е, че беше спряно масовото предписване на опиоиди след една изключително порочна практика на фармацевтичната индустрия, но без да бъде осигурена последваща грижа за зависимите. Именно липсата на грижа е истинският проблем.
Достатъчно ли прави държавата за превенция? Имаме ли национална стратегия срещу синтетичните опиоиди?
Имаме Национална стратегия за борба с наркотиците. Не виждам причина да разделяме наркотиците по видове. Трябва да се борим с причините, поради които хората започват да употребяват наркотици изобщо, а не днес да обръщаме внимание само на фентанила, вчера на балоните, а утре на амфетамините.
Това разделяне на проблема според веществото според мен е вредно. Трябва да се мисли за подобряване на психичното здраве на младите хора, особено когато говорим за превенция. Целта е те изобщо да не стигат до употреба.
Другата огромна празнина е намаляването на вредите – това, което ние правим и което трябва да съществува в цялата страна. Хората, които употребяват наркотици, трябва да могат да го правят възможно най-безопасно, за възможно най-кратко време, и да имат достъп до лечение и рехабилитация. А те са крайно недостатъчни в България.
У нас има много скъпи резидентни програми и хората често трябва сами да намерят начин да си ги позволят. За много от тях това е невъзможно.
Работещи ли са тези скъпоструващи програми?
Не можем да ги поставим под общ знаменател. Има добре работещи програми и такива, които не работят достатъчно ефективно.
Именно затова ние отдавна настояваме да бъде въведен мониторинг на ефективността, по възможност по международни стандарти, за да знаем дали една програма действително дава резултат. Това важи както за превенцията, така и за програмите за намаляване на вредите и за рехабилитацията.
Трябва да има реален контрол. В момента лицензите се издават предимно по документи, което според мен не е правилният подход.
Виждате ли някаква светлина в тази посока? Казвате, че отдавна настоявате за подобни промени.
Имаме обещание от министър Демерджиев, че ще направи всичко по силите си. Не знам обаче доколко само неговите усилия са достатъчни.
Това са мерки, които трябва да се предприемат на междуведомствено ниво. Почти всички министерства имат роля в намаляването на търсенето – в превенцията, намаляването на вредите, терапията и рехабилитацията. Това не зависи само от министъра на вътрешните работи. Зависи и от Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на младежта и спорта и още редица институции.
За да заработи тази система, е необходимо взаимодействие между всички тях. Разбира се, ключова е ролята на Министерството на здравеопазването, а към момента аз не виждам то да предприема сериозни мерки.
Променя ли се профилът на зависимите през последните години?
Разбира се, че се променя. Преди двайсет години говорехме основно за три вещества. Днес официално в Европа са регистрирани близо 2000 нови психоактивни вещества.
Това е още една причина да мислим за намаляване на търсенето, а не само за преследване. Разбира се, поздравления на МВР за успеха с разбиването на тази лаборатория. Надявам се на нейно място да не се появят други.
Но ако има търсене, винаги ще се намери друг препарат или друг човек, който да отвори нова лаборатория. Това е лесно. Все ще се намери някой, който образно казано да си сложи главата в торбата срещу бърза печалба.
Тази акция за пореден път показва, че подобни канали трябва да бъдат разбивани и лабораториите – унищожавани. Но от друга страна, хората на улицата, които вече са зависими от опиоиди, имат нужда от подкрепа и помощ, до която в момента нямат реален достъп.
Когато говорим за платени програми, става дума за 2000, 4000, дори 5000 евро на месец. Това е абсолютно непосилно за повечето зависими. За хората, с които ние работим, подобни суми са немислими.
Познавам родители, които са продали апартамента си, за да платят лечението на детето си. Това е абсурдно.
Колко опасен е всъщност фентанилът? Защо рискът от смърт е толкова голям? Колко бързо може да се стигне до зависимост?
Фентанилът е опиат, както и хероинът, но е многократно по-силен. Именно това го прави изключително труден за дозиране.
Големият риск е, че човек не знае какво точно приема и много лесно може да получи свръхдоза, ако препаратът не е дозиран правилно. А няма как това да се случва в нелегални лаборатории по мазета и гаражи.
В болнични условия медицинският фентанил се дозира в микрограми. Това е съвсем различен продукт. Едното е легален лекарствен препарат, а другото е нелегално производство като това, което беше разбито.
Фентанилът е изключително силен опиат. Всъщност вече не е най-силният – съществуват нитазени и други още по-мощни вещества, които силно се надявам никога да не навлязат в България.
В един момент обаче започва да става безсмислено да се създават все по-силни препарати. Няма накъде. Истината е, че дилърите нямат интерес да губят клиентите си.
Има и още една важна разлика. Ефектът на фентанила преминава много по-бързо и това увеличава честотата на употребата. Ако човек приема хероин три пъти дневно, при фентанила може да говорим за пет или шест приема на ден.
Смесва ли се фентанилът с кокаин, амфетамини, марихуана или други вещества, както се случва в други държави? Какво би означавало това за хората, които дори не подозират, че употребяват опиоид?
Нямаме данни, че фентанил се смесва с марихуана. Възможно е да се случва, но към момента нямаме такава информация.
Дилърите нямат интерес да убиват клиентите си, а подобно смесване може да доведе именно до това.
Със сигурност знаем обаче, че фентанилът се смесва с така наречената "билка". В София и Пловдив знаем, че това се случва. Хората смятат, че употребяват синтетичен канабиноид, а всъщност той съдържа и фентанил. За обикновената марихуана обаче нямаме подобни данни.
Има ли все повече млади хора, които употребяват наркотици?
Българските деца употребяват много повече амфетамини в сравнение с европейските си връстници. Ние сме сред първенците в Европа и това е изключително тревожно.
Има и други показатели, които трябва да ни притесняват. Българските деца пушат много. Независимо че често се твърди обратното, те употребяват и много алкохол. И по този показател сме сред водещите страни в Европа.
Самият факт, че младите хора посягат към различни вещества, е тревожен. Не е толкова важно дали става дума за конкретен наркотик. По-важно е, че това вече се превръща в модел на поведение, който се толерира в определени среди.
Очевидно младите хора търсят начин да намалят стреса си.
Кои са най-разпространените вещества в момента?
Традиционно в България това е марихуаната.
Но отново казвам – не бива да се фиксираме само върху отделните вещества. Ако погледнем употребата на вейпове, цигари, алкохол и наркотици като цяло, ще видим един модел на поведение.
Всичко започва с цигарите и алкохола, които са напълно социално приемливи у нас. След това идва "опитай и това" – дали ще бъде амфетамин, балони или нещо друго.
Какво ще бъде следващото популярно вещество, никой не може да каже. Всеки ден се появяват нови психоактивни вещества.
Затова усилията трябва да бъдат насочени към това децата изобщо да нямат нужда да посягат към подобни вещества, а хората, които вече употребяват, да имат достъп до помощ.
