Всяка трета новина - за Бойко Борисов

Проучването е по поръчка на Лаборатория за медиен мониторинг на фондация „Медийна демокрация”. Изследването е направено върху 1895 информационни единици. Най-много, 642 са споменавания за Бойко Борисов, така той е споменаван във всеки трети материал. След премиера с 475 споменавания се нарежда финансовият министър Симеон Дянков, а с 379 споменавания се нарежда президентът Георги Първанов. С 282 споменавания е вътрешният министър Цветан Цветанов, а на пето място е бившият премиер Сергей Станишев със 184 споменавания.
Първанов е единственият политик, който присъства чисто количествено, а председателят на парламента Цецка Цачева стои много назад по споменаване за поста си (121 споменавания).

Количествен израз на споменатите институции сочи, че НС е на трето място, и така институцията е по-добре представена от председателя й. Правителството е най-често споменавано, а след това е партия ГЕРБ. ДСБ и РЗС отсъстват като институции, докато Иван Костов Яне Янев са много по-често в медийното пространство. Интересът към ДПС и БСП се запазва, макар и в по-редуцирани рамки.

В материалите, с които е изразено отношение, вестниците най-често пишат за правителството. По този показател Борисов е изместен от Първанов. Това може да се тълкува като успех на Първанов да е център на вниманието, но той предразполага медиите към негативно отношение.
Цветан Цветанов е доста назад по този показател и медиите по-рядко вземат отношения към работата му. Съобщава се само чисто информативно.

Към субектите, изразили отношение, медиите препредават най-често мнението на Борисов, той е политикът даващ най-често публични оценки по различни теми. Много по-назад стоят Цветанов и Първанов. ГЕРБ и БСП имат еднакви позиции по изразяване на позиции, думата им тежи еднакво.

Отношението в медиите, разгледано за определен период, сочи, че през 2009 г. в „Труд” е бил по-негативен към оценките си към Борисов спрямо трите месеца на 2010 г. „24 часа” преминава към по-неутрално говорене, в. „Стандарт” затопля отношението си, докато миналата година е бил по-неутрален. В. „Сега” запазва неутрално отношение за Борисов, а „Монитор” има най-позитивно отношение.

Борисов успява да си осигури трайно позитивно отношение във вестниците, макар тази позитивност да не е категорично изразена. Повечето медии се въздържат към суперлативи и си запазват правото да оттеглят подкрепата си, по начин, който да не накърни репутацията им. Борисов има добра и балансирана медийна подкрепа. В наблюдаваните издания, тя не е преекспонирана.
Отношението към Станишев се наблюдава при в. „Монитор”, който днес е най-негативен към бившия премиер. Отношението към него е преобладаващо негативно. „Новинар” и „Сега” пишат вече неутрално, след като миналата година са били критични. „24 часа” продължава да е негативен към бившия премиер.
Твърде малко издания желаят да обсъждат Сергей Станишев в неутрален план. Някои от влиятелните издания намаляват негативното си мнение към експремиера.

Повечето издания не си позволяват да дават оценка за Цветан Цветанов. „Дневник” и „Стандарт” са по-позитивни, а „24 часа” – по-негативен към вътрешния министър. По отношение на Цветанов мнението е между неутралното и позитивното говорене.
Симеон Дянков пък има доста проблеми с наблюдаваните медии.

Дори „Монитор” има неутрално отношение към Дяков. „24 часа” е също неутрален с леко негативно отношение. Дянков има известен комуникативен проблем и се превръща постепенно в една от фигурите, акумулиращи недоволство към ГЕРБ, каза доц. Орлин Спасов, ръководител проекти на фондация „Медийна демокрация”. Според проучването президентът Георги Първанов не успява да спечели симпатиите на пресата. Към Ахмед Доган отношението на всекидневниците е също негативно.

Отношението на вестниците към правителството е различно от това към Бойко Борисов. Всички издания по-скоро имат негативно отношение към кабинета - в. „Труд”, „24 часа” и в. „Стандарт”. Изводът е, че харизмата на Борисов не успява да изтегли правителството към по-позитивна медийна оценка.