Реклама / Ads
2| 4039 |19.12.2023 НОВИНИ

Всяко решение в образованието да има оценка на демографското въздействие предлагат 3 граждански организации

.
Представят меморандума
Всяко едно решение в областта на образованието – закриване на училища, сливане на университети или друго, трябва да се предхожда от внимателна оценка на демографското въздействие. Какво отражение ще има върху демографската ситуация в дадения регион? Дали ще продължи обезлюдяването на някои части от страната – било то погранични, било то планински или други?
 

Образованието и образователните структури по тези места са стожерът, лостът и механизмът за задържане на населението и най-вече на младите хора в тези райони.

 

Нека демографските въпроси и преодоляването на демографската криза да бъде един хоризонтален принцип, който да присъства във всички решения, които се вземат, във всички проекти, които се реализират. Да се оценява въздействието върху демографската среда и да се ангажират всички институции, от които зависи измъкването на държавата от тази неблагоприятна ситуация, в която се намира в момента.

 

Това изтъкнаха проф. д. н. Борислав Борисов – председател на УС на КПВО, д-р Калоян Паргов – председател на УС на СИНПИ и д-р Валентин Съйков – председател на УС на ГИ „България 2050“, при представянето на Меморандум за превръщане на образованието в ключ за решаване на демографските проблеми.

 

Документът съдържа 24 обобщени предложения и идеи, направени по време на Дискусионния форум „Образованието - ключ за решаване на демографските проблеми“. Той бе иницииран от Стратегическия институт за национални политики и идеи, Камарата на преподавателите от висшето образование и Гражданска инициатива „България 2050“ и се проведе в началото на декември в София.

Меморандумът ще бъде предоставен както на Парламентарната комисия по образованието и науката, така и на други държавни институции – МОН и всички останали, които имат отношение към тази тема.

 

„Основното, което искаме да кажем е, че без национален консенсус няма как да започнем да решаваме проблемите на България. Включително демографската криза. Крайно време е да имаме национална кауза. А национална кауза е нещото, което може да ни обедини“, обясни Калоян Паргов. По думите му членството в Шенген, в еврозоната, членство в ЕС и НАТО могат да бъдат само инструмент за постигане на тази национална цел, а именно спасяването на българската нация.

 

„Много неща, да не кажа почти всичко започва и зависи от класната стая - подготвеността на една нация, степента на образованост, функционалната грамотност и способността тази нация да заеме своето място в цивилизования свят“, посочи Калоян Паргов.

 

Според него степента на финансиране на образованието трябва да стигне минимум 5 процента от БВП. Степента на финансиране на научните изследвания, защото без високи технологии в съвременния свят няма как да има високи достижения, трябва да постигне 2 процента, както е средното в ЕС, а в момента е под 1 процент.

 

„Има нужда от по-високо финансиране на заетите в образованието – и в средно, и във висшето. Това само по себе си не е панацея, но е важна стъпка, защото тя е свързана с мотивацията на тези, които са отговорни за бъдещите поколения“, категоричен е д-р Паргов.

 

Проф. Борислав Борисов обясни, че от 3-те организации считат, че трябва да се търси нов модел за финансиране на образованието въобще – начално, основно, средно, висше. Принципът – парите следват ученика, да бъде заменен с принципа – парите следват обществените потребности.

 

Д-р Валентин Съйков припомни, че демографските процеси се влияят от три основни фактора – миграция, раждаемост и смъртност. И всеки от тях е пряко свързан с темата за образованието.

 

„Ще започна отзад напред – България има най-кратката продължителност на живота в ЕС. Преждевременната смъртност се дължи както на дефекти на здравната система, така и на липсата на здравословни навици у голяма част от населението. Обикновено по-високото образование върви ръка за ръка със здравословния начин на живот. И тук има какво да се направи, като се започне от възпитаването на такива навици от ранна детска възраст и се премине през подготовката на необходимите за страната ни медицински специалисти и тяхното задържане да работят в България“, обясни той.

 

По отношения на втория по важност фактор – раждаемостта д-р Съйков посочи, че данните показват, че колкото по-високо е образованието, толкова по-ниска е раждаемостта в съответната социална група. И това не е само в България, а е тенденция в целия свят. „Международни изследвания, обаче, показват, че в страни с най-високи показатели по отношение на индекса на човешкото развитие на ООН, тази тенденция се обръща и раждаемостта се увеличава.

 

„Най-важният демографски фактор в българските условия е емиграцията в чужбина. Тя е пряка причина, според данните НСИ, за 40 процента от спада на българското население. А косвено на много по-голяма част от този спад“, припомни той и допълни, че много от най-образования и най-трудоспособния човешки капитал на България изтича навън и тези хора няма как да бъдат задържани с административни мерки.

 

Валентин Съйков е убеден, че са необходими инвестиции в икономиката, които да създадат високоплатени работни места в най-перспективните направления.

 

„За целта са необходими инвестиции в образованието, които да подготвят хората да заемат тези работни места, защото представителите на бизнеса поставят на първо място между всичките си проблеми именно липсата на квалифицирани специалисти, независимо дали става въпрос за по-високи позиции или за изпълнителски“, каза още д-р Съйков.

 

По думите му задача на образованието е да възпитава достойни българи, а не просто едни консуматори, за които понятието род и родина са кухи фрази. „Родолюбието трябва да стане червена нишка и основен критерий при одобряването на всички учебници по български език, литература и история“, заяви той.

 

Калоян Паргов припомни тезата на техния съмишленик проф. Атанас Семов, която той често поставя в центъра на общественото внимание и също е залегнала в меморандума - трябва да спре обезбългаряването на учебните програми. „Този проблем е много сериозен и е свързан си темата за националната идентичност“, заяви Паргов.

 

Валентин Съйков отбеляза, че още един демографски резерв е свързан с образованието и това са българите в чужбина. „Държавата наистина полага известни усилия, но би трябвало да ги удвои и утрои по отношение на българските деца в чужбина, както и да подобри условията за приемане на младежи с български произход във висши учебни заведения у нас“, посочи председателят на „България 2050“.

 

Проф. Борисов съобщи, че вчера е станало ясно, че ще се формира фонд за подпомагане обучението на българчета в престижни университети в чужбина, които да се завърнат и да работят след това в България.

 

“Защо да няма такъв фонд за българи, които да учат в България и да останат да работят в нашата страна? Това е също въпрос, върху който трябва да се замислим”, предложи председателят на Камарата на преподавателите от висшето образование.

„Включихме в нашия меморандум предложения и идеи, за които сме готови да работим, да ги развием и обсъдим като партньори на отговорните държавни институции“, каза в заключение проф. Борислав Борисов.

 

Вижте Ммеморандума:

 

МЕМОРАНДУМ
ЗА
ПРЕВРЪЩАНЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В КЛЮЧ ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ
ПРОБЛЕМИ
Участниците в кръглата маса на тема: „Образованието – ключ за решаването на
демографските проблеми“, изразяват своята загриженост от задълбочаващата се демографска
криза в страната и негативните прогнози за числеността и състоянието на населението в
краткосрочна и дългосрочна перспектива. Убедени сме, че решаването на демографските
проблеми изискват както спешни мерки за увеличаване броя на населението, така и
последователни политики за развитие на човешкия потенциал и за бързо повишаване на
качеството на живота.
Обединяваме се около становището, че за да се преодолее кризата и да се пречупят
очертаните отрицателни тенденции, е необходимо:
1. Политиките за преодоляването на демографската криза да станат национален приоритет.
2. Спешно да се изработи и въведе нов модел за формиране на делегираните бюджети в
началните, основните, средните и в държавните висши училища. Законово да се
регламентира устойчив процент от БВП за развитието на средното образование (5 %), а за
висшето образование процентът ускорено да достигне европейските средни нива от 1%.
При формиране на делегираните бюджети демографските ефекти да имат по-голяма
тежест от икономическите, а качествените компоненти да са водещи пред количествените.
Принципът „парите следват ученика/студента“ да се замени с принципа „парите следват
обществената потребност“.
3. Висши училища, които осъществяват културна дейност, свързана с опазването и
развитието на националната културна памет, трябва да се превърнат в обект на
стимулиране от страна на държавата. Преподаването и изследването на национални
проблеми са обект изключително на националната политика.
4. Да се оформи фонд за изграждане на нова инфраструктура на висшето образование, като
бъдат решени въпросите със сградите и общежинтията на малките, но бързо развиващи се
и иновативни университети.
5. Да провежда устойчива политика за разкриването на филиали на държавни висши
училища, отговарящи на условията за високо качество, в гранични и застрашени поради
демографски проблеми български региони.
6. Да се работи за изравняване на качеството на обучение и на материалните условия във
всички училища, независимо от териториалното им разположение.
7. Да се въведат промени в образователното законодателство с цел по-голямо многообразие
на видовете училища в прогимназиалната и гимназиалната степен, с акцент върху
придобиване на професионални умения по професия или част от професия, чието
практикуване ще даде възможност за работа в района на родното място.
8. Да се работи за укрепване на научния потенциал на България. В ЗВО да се определят
минимални нива на заплата в ДВУ, гарантирана от държавата, за отделните академични
длъжности – асистент, главен асистент, доцент и професор, като разликата между
асистент и професор да е най-малко една средна заплата . Да се въведе и устойчив
механизъм за финансово стимулиране на научните степени във ВУ и научните
организации.
9. Да се изработи и провежда политика, която да насърчава изследвания, свързани с
българския национален интерес и култура.
10. Да се предложи нов начин на студентско кредитиране, при който студентите да бъдат
стимулирани да започнат работа у нас.
11. Да се преорентира целевата функция на образователната система: от предаване на знания
в изграждане на умения за самостоятелен достъп до знания, тяхното интерпретиране и
използване. Масовите училища да се подготвят за навлизане на изкуствения интелект като
обучават учениците да комуникират ефективно с новите чатбот приложения.
12. Да се създадат работни групи с представители на заинтересованите страни и СИП на
отделните институции за намиране на стратегически решения в различни области на
социално-икономическия живот, относно преодоляването на демографската криза.
13. Да се намерят и прилагат ефективни механизми за включване на огромния ресурс от
безработни маргинализирани общности с ниско образование в икономическия живот у
нас, за да създават доход за себе си и за обществото.
14. Специално внимание да се обърне на работата с децата със специални потребности и
връзката между семейството и училището.
15. Преди приемането на всеки стратегически документ за развитие предварително и
задължително да се изисква оценка на въздействието върху демографската среда, като
задължителен хоризонтален принцип, който трябва да бъде спазван и наблюдаван.
16. Да се въведат мерки за целенасочена работа с изоставащи, но и талантливи ученици с
акцент върху разширяване на договорните финансови механизми - стипендии срещу
договор за работа, договор с висше училище за подготовка на кадри с знания и умения,
необходими за регионалния трудов пазар.
17. Да се прилага целенасочена политика във висшето образование за привличането на
студенти от българската диаспора. Субсидирана от държавата първа година на
допълнително усвояване на български език и литература
18. Да се приеме мораториум срещу закриването на държавни и общински образователни и
научни институции. В областта на прведучилищното и училищно образование се
променят критериите за маломерна паралелка и се подпомага пътуването на учители до
отдалечени и гранични райони и такива със затихващи функции. А във висшето – се
замрази действието на неактуалната за българските условия Карта на висшето
образование.
19. Нови условия за прием на чуждестранни студенти от трети страни с осигуряване на
допълнителни средства за подготовка по български език.
20. Да се обсъди промяна в системата на средното образование, при която се прекратява
пътуването на децата и учениците до 10-годишна възраст до отдалечено училище.
Система от стимули да позволи пътуване на учителите до децата, а не на децата до
учителите.
21. Да се приеме национална програма за повишаване квалификацията на преподавателите в
университетите и учителите, за да могат да отговарят на новите изисквания за ползване на
информационно-комуникационни технологии, дигитална раница, STEM обучение в
училищата и практико-приложна насоченост на университетските програми.
22. Да се приемат мерки за „задържане“ на талантите в родината ни и за привличането им в
работа за национални цели, когато са се установили на работа извън страната.
23. Да се разработи и последователно да се прилага бюджетно обезпечен социален пакет за
подкрепа на учители, които желаят да работят в училища, разположени в отдалечени и
трудно достъпни райони – жилища, комунални разходи, специфични трудови
възнаграждения и др.
24. Да се променят учебните програми по Български език и литература и по История от І до
ХІІ клас, за да се преодолеят натрапените в тях политически пристрастия, а също и
академичният стил, на който се преподава.
Организаторите и участниците във форума изразяват своята готовност да съдействат на
отговорните институции като участват в процесите на генериране на идеи, формулиране на
решения и разработване на стратегически документи, целящи преодоляването на демографската
криза, в т.ч. и чрез мерки за усъвършенстване на образователната система у нас.

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 9| 3692 |19.12.2023 Иван Таков: Препоръчвам на Областната управа да не обжалва решението на съда за спиране демонтажа на Паметника на Съветската армия . 2| 3735 |19.12.2023 Трамвай №5 се завръща - тръгва пак до "Княжево" на 28 декември . 1| 3718 |19.12.2023 Д-р Христо Шивачев: Направихме уникална операция на новородено с един бял дроб . 10| 12968 |19.12.2023 Министър Тагарев: Българската отбранителна индустрия - не отживелица, а с огромен капацитет и интерес

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
НАЙ-ЧЕТЕНИ
Реклама / Ads