Основният двигател на икономиката ще остане вътрешното потребление, но централната банка предупреждава, че разходите на домакинствата постепенно ще се забавят. Причината е, че по-високите цени ще ограничат покупателната способност на хората, което ще се отрази и върху потреблението.
БНБ прогнозира средногодишна инфлация от 5% през 2026 г., като към края на годината тя може да достигне 5,9%. Основен фактор за поскъпването ще бъдат по-високите цени на енергийните ресурси, които ще окажат влияние върху широк кръг стоки и услуги.
В по-дългосрочен план обаче се очаква инфлацията постепенно да отслабне. Според прогнозата тя ще се понижи до 3,5% през 2027 г. и до 2,9% през 2028 г., като в края на периода се очаква да се доближи до около 2,5% – ниво, съответстващо на целта за ценова стабилност.
В анализа си централната банка посочва и възможност икономическите показатели да се окажат по-благоприятни от прогнозираното. Като положителен фактор се отчита постигнатото през юни споразумение между САЩ и Иран за прекратяване на военните действия, което доведе до спад в международните цени на петрола. Ако тази тенденция се запази, тя може да намали инфлационния натиск и да подкрепи икономическата активност през 2026 и 2027 г.
В същото време БНБ разглежда и алтернативни сценарии, свързани с развитието на обстановката в Близкия изток. Според експертите евентуално ново напрежение и поскъпване на енергоносителите биха могли да доведат до по-висока инфлация и по-слаб икономически растеж.
В сравнение с прогнозата, публикувана през март, централната банка вече очаква по-нисък икономически растеж през 2026 и 2027 г., но по-добри резултати през 2028 г. Успоредно с това прогнозата за инфлацията през следващите две години е повишена, което показва очаквания за по-силен ценови натиск от предвиждания по-рано.