Задават ли се по Дунав труповете на виновните за безводието в Плевен? 80 милиона души ползват реката, Плевен – не

Асен Личев, бивш служебен министър на околната среда и водите, заяви по БНТ, че безводието е безобразие, а безводието в Плевен още по-голяма безобразие и плод на нищоправене години наред. Посочи факти в тази посока. Например за Плевен и Ловеч, не са достатъчни водните количества. Законът за водите така го сътвориха, че да може да се регламентира колективната безотговорност", допълни Асен Личев. По същият повод неотдавна той заяви, че „да нямаш питейна вода е елемент на геноцид“.

В телевизията се обадил сегашният министър Манол Генов и нервно заяви: „Вчера на Министерски съвет специално за Плевен бяха гласувани пари, както и за други невралгични места, които са на воден режим. Г-н Личев каква стратегия заложи, докато беше министър", попита Манол Генов. От служебните министри идва цялото безхаберие в някои точки и част от режимите, липсата на експерти в звената е от години“.

За не малко служебни министри Генов е прав. Но… Асен Личев е магистър по хидрогеология и инженерна геология. Работил в Министерство на околната среда и водите. Бил е шеф на дирекциите по водите. Експерт е по управление на водите.

Манол Генов е завършил руска филология.

Всеки може да прецени за какво става дума.

Колективната безотговорност и този път ще бъде щит за онези, които докараха цели райони в страната до безводие. Част от тях продължават да дават акъл и да се правят на загрижени за „горките хора“.

"Ако чакаш достатъчно дълго на брега на реката, ще видиш труповете на враговете си, да се носят по течението покрай теб", казал Учителят Сун Дзъ преди много векове.

Плевенчани толкова дълго чакаха някой управленец да се захване сериозно с проблемите им, че май друго не им остава, освен да застанат на брега на Дунав, съвсем близо е до тях… Ако не друго, поне ще е справедливо.

А изход има. Поне в други страни са го намерили.

На трийсетина километра от Плевен величествено минава тихият, бял Дунав.

Водите на реката се използват за питейна вода от всички дунавски държави – общо 10 на брой. Чрез съвременни технологии за пречистване, канализационна мрежа, кладенци и пр.

Басейнът на река Дунав осигурява питейна вода за приблизително 40 милиона души. Общо над 80 млн души ползват водите на реката за различни дейности и осигуряване на по-добри условия за живот.   

Речната вода се просмуква в околния водоносен хоризонт. Докато водата се просмуква през почвата и скалите, естествените процеси на филтрация, адсорбция и биоразграждане премахват потенциалните замърсители.

Тогава идва ред на кладенците за подземни води. Те се намират близо до брега на реката, за да извличат пречистените подземни води за питейни нужди.

Германия, Австрия, Унгария, Словакия, Сърбия, Хърватия, Румъния, България, Молдова, Украйна са държавите от Дунавския басейн.

Дунав е ключов източник на питейна вода за всички тях.

Освен това, големият водосборен басейн на реката обхваща и части от Чехия, Босна и Херцеговина и Черна гора, въпреки че прякото използване на водите ѝ за тези цели варира в зависимост от близостта до реката.

Така и не става ясно, защо Плевен не се възползва от щедрата природна даденост, а бедства вече трета година.

При реализацията на Турски/Балкански поток, през България са прокопани 480 км, в които са положени тръбите за пренос на газ към Сърбия и Унгария. 480 км за близо година.

За колко време биха се положили водопреносни тръби от Дунав до Плевен при разстояние между 30 и 40 км? Със съответните пречиствателни станции, кладенци и каквото там е необходимо.

Гражданите не са експерти, но плащат заплатите на хидроспециалисти и политици, които да им осигурят вода, но това не се случва. Населението плаща също на прокуратура, ДАНС и Икономическа полиция, както и на десетки контролни органи, министерства, ведомства и комисии да контролират процеса водоснабдяване. Но виновни за трагичното положение няма. Хвърлени са една-две оставки на най-ниско ниво – и толкова.

Лобистки кръгове се опитват да пробутат идеята за строителството на яз. „Черни Осъм“. Това е прах в очите на хората и опит да се усвоят няколко милиарда за строителство, която ще продължи години наред. Германски и италиански експерти са дали своето мнение, след детайлно проучване на проблема, още през 80-те години, но народната власт е отказала да ги реализира и всичко е замряло.

Освен това жителите в района на Троянския балкан – най-вече селата Черни Осъм и Орешак, са твърдо против язовира. Там се намира и Троянския манастир, където Левски се е укривал най-много пъти от османските власти. Местните хора няма да позволят язовир да застрашава, дори хипотетично, тази светиня.

Проблемът се е трупал години наред заради некадърност на местните ръководства, корупция и отказ от държавност. Пропилени и окрадени са огромни ресурси, виновни няма, няма и вода. Безводието е логичен финал на управленско безхаберие, престъпно отношение към нуждите на населението, фрапираща немощ и бездействие на прокуратурата и държавата като цяло.

А алтернативни решения има.

1. Изграждане на водоснабдителна система „Дунав“ по подобие на изградените във Видин и Русе, които подсигуряват вода за няколко области – Видинска, Русенска, Разградска и част от Търговище и Шумен. Дунавските страни отдавна го правят. Плевен обаче е изключен от подобно решение. Защо?

2. Възстановяване на водопровода от яз. „Сопот“, който е частично унищожен, но може много бързо да бъде възстановен.

3. Възстановяване на водовземанията от Крушовица, увредени при прекарването на газопровода. Там минава р. Вит.

4. Управата на Плевен да вземе пример от общини като Долна Митрополия и Троян, където проблемите са решени умно и с голяма упоритост. Течовете от водопреносната мрежа са сведени до 8-10%! Значи може.

Новосформираният Национален борд по водите няма да реши кризата. Трябва да се заемат хора, които са учили, работили и разбират от тези неща. Нека се потърсят и чужди експерти, както някога е сторил кметът на София инж. Иван Иванов, построявайки водопроводът „Рила“, прочул се не само в Европа, но и по света.

Иван Топалов