Реклама / Ads
Frognews
1| 4744 |15.11.2019

КС: Законодателството ни по GDPR противоречи на Конституцията, управляващите са прекалили

.
Управляващите в България са прекалили в старанието да си защитят личните данни от медиите. С оправданието, че се опитват да въведат европейския регламент GDPR са приели неясно законодателство, което противоречи на конституцията.

Това става ясно от решение на Конституционния съд (КС), с което се отменят редица изисквания към журналистите, които бяха заложени в Закона за защита на личните данни. На база на тях трябваше да се определя дали журналисти са нарушили закона, събирайки информация за публикации. Това създаваше възможност за налагане на сериозни санкции и задълбочаване на автоцензурата в гилдията, уточнява Медиапул.

 

След влизането в сила на GDPR управляващите предприеха сериозна редакция на Закона защита на личните данни, който трябваше да отговори на новия европейски регламент за защита на личните данни. Българският законодател отиде доста по-далеч от Европейския парламент. Първо, за нарушения бяха предвидени минимални глоби от 10 хил. лв. и освен това се даде възможност на Комисията за защита на личните данни да проверява медии и да ги санкционира. Впоследствие някои разпоредби бяха смекчени, но критериите се запазиха.

 

Журналистите бяха принудени да правят сложни предварителни преценки по десет критерия за това дали спазили баланса между свободата на изразяване и правото на защита на личните данни. Идеята бе журналистите и фоторепортерите да отчитат естеството на личните данни, влиянието, което разкриването им би оказало върху доброто име на човек, обстоятелствата, при които са станали известни, значението им за изясняване на въпрос от обществен интерес, дали са разкрити данни за личния и семейния животи и други. Президентът Румен Радев им наложи вето, което бе преодоляно от парламента.

 

Сега осем от дванадесет членове на Конституционния съд обявяват, че подобни критерии противоречат на конституцията, тъй като са "неясни и обтекаеми" и могат да попречат на свободата на словото. На особено мнение са съдиите Красимир Влахов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев и Павлина Панова. Докладчик по делото е съдия Марияна Карагьозова-Финкова.

 

"Неясните разпоредби се поддават на твърде широки тълкувания както от съответните органи на публичната власт, така и от тези, чието поведение се регулира. Поради това те създават възможност за злоупотреба и могат да бъдат прилагани от органите на публична власт в хипотези, които не са свързани с тяхната основна цел. Всичко това води до непредвидимост и правна несигурност за адресатите на едно въведено в общо правило изискване", пише в решението на Конституционния съд.

 

Многократно неправителствени организации изразиха опасения, че това може да доведе до цензура и автоцензура. Въпреки това управляващите запазиха критериите. Законовите текстове бяха атакувани пред КС от БСП.

Въвеждането на подобни критерии е било напълно ненужно, става ясно от решението на конституционните съдии. GDPR дава на държавите членки възможност сами да изберат как да осигурят защитата на личните данни и освен това няма изискване за въвеждане на критерии.

 

Нещо повече, те дават възможност от страна на държавата спрямо медиите. Освен това са неясни и не дават възможност на хората, към които са насочени, да съобразят поведението си с тях.

 

Алтернатива има, но кой да я види

Никой сред българските управляващи не се е сетил за очевидна алтернатива, чрез която може да се регулира използването на лични данни от журналистите. Това е самоконтролът, който може да се случи чрез приемане на кодекси за поведение и съвместна работа между медии и държава, обявява съдът.

 

"Уредбата нито е необходима, нито е щадяща в контекста на обработване на лични данни за целите на журналистическата дейност. Тази мярка не е необходима и защото е пренебрегната очевидната алтернатива, с натрупан опит и практика и далеч по-малко рестриктивна - да се засили самоконтролът в медийната индустрия, включително и с приемане на кодекси за поведение, изработвани съвместно от медийните организации и КЗЛД, каквато е съвременната тенденция в демократичните държави", пише в решението на КС.

 

Автоцензура

Така прието критериите със сигурност ще доведат до автоцензура, пише още Конституционният съд. Неяснотата води до "непропорционално навлизане" в еднакво защитени от конституцията права – неприкосновеността на отделния гражданин и правото на свободно изразяване. Не може едното да е за сметка на другото право, става ясно от решението. "Като нарушава мярата, продиктувана от належащата нужда да бъде защитена неприкосновеността на личните данни, законодателната ограничителна мярка в крайна сметка препятства постигането на целите на журналистическата дейност и функцията на средствата за масова информация в едно демократично общество. Без регулация държавата не би могла да изпълни позитивните си задължения, за да гарантира основните права. Но всяка регулация, надхвърляща социалната потребност от това, противоречи на логиката на основните права като отбрана на автономната сфера на индивида срещу държавата", пише в решението на КС

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Борис Джонсън влезе в противоречие със страни членки на ЕС заради Амазония 1| 3876 |24.08.2019 . Емануил Йорданов: Концепцията на Гешев е противоречива и без конкретика 8| 4238 |14.08.2019 . Симеонов: Не мога да коментирам противоречията между ”Атака” и ВМРО 1| 2953 |04.06.2019 . Омбудсманът намери противоречия между три социални закона 1| 3862 |06.02.2019

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ