Защо Русия се разтрепери от плана на Тръмп?

По-рано Келог предлагаше с Путин да се говори тъкмо с езика на ултиматумите, макар мнозина да смятат, че той е удобен за Кремъл преговарящ, готов да „предаде“ окупираните украински територии. Но ако това е така, защо Москва изпада в истерия?

Имат ли план?

Назначението на Келог, който е автор на доста ясен план за омиротворяването на Русия и за защитата на Украйна, предизвика по-скоро негативни реакции. От неговия план, публикуван още през пролетта като част от предложенията за новия президентски мандат на Тръмп, мнозина запомниха именно готовността да се предоставят на Русия окупираните украински територии. За основен виновник на случващото се там бе обявен не Владимир Путин, разпалил пълномащабната война срещу Украйна, а отиващият си президент Джо Байдън, който не бил успял да предотврати войната, нито да я прекрати след това – чрез дипломация и всестранна военна поддръжка за Киев.

Грубо казано, новият специален пратеник на американския президент за Украйна сега предлага да се работи с това, което е възможно, пише Deutsche Welle. Разбира се, мнозинството, особено в Украйна, е против жертването на територии в името на мира, защото това се възприема като пораженчество.

Но тук на първо място трябва да се каже: няма никакви гаранции, че Келог ще реализира тъкмо собствения си план. Разликата между съветник и изпълнител е огромна. Задачата на съветника е да предлага варианти, които смята за правилни, каквото и правеше Келог. Но специалният пратеник на американския президент трябва да изпълнява неговата воля, даже да не е съгласен с нея. Тоест Келог може да се окаже изпълнител на съвсем друг план – плана на Тръмп. А всичко известно до момента от екипа на избрания президент сочи, че той няма ясен план и вероятно смята да импровизира. При това наред с Келог съвети за формирането на реален план за мир и за преговори с Путин могат да дават и други хора с най-различни възгледи от новата администрация на Тръмп.

Да решаваш вместо Тръмп

Планът на Келог се състои от две части: наред с предоставянето на Русия на окупираните територии (без да е известно за каква тяхна част става дума), той включва и сериозното укрепване на Украйна чрез даването на въоръжение и гаранции за сигурност. Като в това отношение втората част излиза първична, защото Тръмп неслучайно повтаря тъкмо руската формула от 2008 година за „принуждаване към мир“, използвана от самия Кремъл по време на войната с Грузия.

В Кремъл очевидно разбират това. Цял хор: прессекретарят на президента Дмитрий Песков, шефът на външното разузнаване, министърът на външните работи Сергей Лавров, а сега и лично Владимир Путин в един глас казват, че няма да дадат и педя от завладените земи. С други думи – знаете нашите условия за мир, които предполагат предаването на Русия без бой на Херсон и Запорожие, както и на части от две от четирите области, влезли в нейния състав на базата на проведените псевдореферендуми от руските окупационни власти.

Русия рязко увеличи интензивността на въздушните и ракетните удари срещу Украйна. И истерично заплашва да започне да нанася удари по „центровете за взимане на решения“, заявявайки, че украинските власти били нелегитимни. Всичко това прилича на опит да се постигне толкова голямо военно, но и психологическо предимство, че от плана на Келог да остане само първата част – Русия да получи окупираните украински територии. И то още преди встъпването на Тръмп в длъжност на 20 януари.

Военно-дипломатическа истерия

С оглед на сложното военно-политическо положение в Украйна както на фронта, така и в тила, не би трябвало да се смята, че този опит на Путин няма да успее. Вероятността новата американска власт, ръководена от Тръмп, за която Украйна не е приоритет, да се опита да сключи мир бързо, т.е. в полза на Путин, съвсем не е малка.

Но истеричното поведение на руското ръководство свидетелства по-скоро за това, че самото то никак не е сигурно в своя успех. Неговите закани да бомбардира центровете за взимане на решения в Украйна изглеждат измъчени. А Путин изобщо не е сигурен, че Келог ще положи Украйна в краката му. При това положение явно можем да се надяваме, че натискът на Тръмп върху Русия за приемливи мирни условия далеч няма да бъде само дипломатически.