Затваряме 30 посолства

Това научи “Труд”, пише днес ежедневникът. Първоначалното предложение е дадено за съгласуване между различните ведомства. То съдържа посолства, генерални консулства и дипломатически бюра по целия свят, включително в държави от ЕС и НАТО, както и в региони от стратегическа важност за “семействата”, в които България е пълноправен партньор. Предложенията на външно министерство са за период от 2-3 години напред и вероятно ще претърпят корекции при съгласуването между ведомствата. Крайната стъпка се налага заради бюджетните съкращения, непосилни за МВнР. Министерството обаче смята затворените амбасади да са част от цялостна реформа на работата на дипломатическата служба.

30 мисии за закриване, няма пари

Гигантска ножица разтваря държавата над своите “чада” в чужбина - българските дипломатически представителства. Колко ще отреже? 30 от общо 114 (виж картата)са в първоначалния списък, предложен от МВнР за обсъждане и съгласуване с другите ведомства, научи “Труд”. Списъкът се пази в дълбока тайна, докато мине всички нива на съгласуване, и е резултат от т. нар. Стратегически преглед, извършен в МВнР през последните 6 месеца.

На 1 април т. г., но не като първоаприлска шега, в. “Труд” пусна своята прогноза кои мисии държавата би дръзнала да закрие. Сега се оказва, че журналистическите прогнози само могат да дишат прахта на дипломатическото ръководство. В предложенията на МВнР са екзотични дестинации като Зимбабве, Етиопия, Нигерия, Тайланд, Камбоджа. И не така натоварените генерални консулства в Шанхай и Екатеринбург. Но са включени и посолства в страни от ЕС - Ирландия, Литва, Естония, както и стратегически геополитически точки - например в Северна Африка.

Политически покер

Важно е да се подчертае, че колко и кои точно посолства ще бъдат закрити, ще бъде резултат от нещо като наддаване на покер. Първо Външно вдига максимално мизата, след това идва ред на пазаренето между ведомствата и накрая ще се стигне до някакъв компромис с далеч по-скромен списък. Има още един важен факт - в стратегическия преглед е заложено закриване на около 30 представителства, но за период от 2 до 3 години. А и няма как да бъде другояче, защото това не става просто така - от днес за утре. То изисква няколко месеца, в които се отзовава персоналът, уведомява се приемащата държава по възможно най-деликатния начин, избира се вариант за представителство на България в съответната страна. Анализът на първоначално предложения списък показва, че здравият разум в дипломацията започва да отстъпва на огромния камък, който затиска Външно - нуждата от все по-големи икономии. Иначе спор няма - мисии като тази в Пномпен, Камбоджа, където двама служители на МВнР пазят на страж държавен имот, не са необходими. Да не говорим, че Камбоджа няма представителство в София от 10 години.

Сюжет с история

Историята тръгна още в първите дни на ГЕРБ, когато тогавашната външна министърка Румяна Желева обяви, че ще се наложи затваряне на поне 4-5 мисии с цел икономии. При Желева обаче въпросът с бюджета на МВнР не бе така болезнен - макар и орязан, в началото на 2010 г. той възлизаше на 122,6 млн. лв., 94 млн. от които отиват за мисиите. А сега Николай Младенов трябва да ореже още 15%, което прави 104,2 млн. лв. за 2010 г. Тоест за централата в София остават едва 10 млн. лв. Изборът е ясен - без нови икономии парите за заплати свършват през октомври. Фактори от стратегически, политически, икономически, рисков, демографски характер съставят ядро от мисии, които не се пипат. В случая това са тези на Балканите, в Европа, Северна Америка, Черноморския регион и периферията му, Близкия изток. Но списъкът показва, че тези принципи не са спазени изцяло. Първо, в него има държави от ЕС и НАТО. И ако балтийската дестинация се е появила на картата с посолствата в последните 2-3 г., то как да си обясним оттеглянето ни от Ирландия, че даже и от Португалия (тя е в “резервната писта”)? Второ, закриването на северноафриканските посолства е, меко казано, рискован ход. Младенов даже получи депутатско питане от Четин Казак дали възнамерява да затвори посолствата в Алжир, Тунис и Мароко. “На този етап не са взети решения”, отговори министърът и не излъга. Но се предлага затваряне на посолствата в Мароко и Тунис за сметка на Алжир, което не е най-далновидният стратегически вариант. За Либия да не говорим (там работят десетки хиляди българи). Накрая вероятно ще се стигне до закриване на 2 от четирите северноафрикански мисии, а за остатъка от Черния континент (общо 30 221 532 кв. км, 900 млн. население, общо 54 държави в Африка) ще се грижат посолствата ни в Египет и в Южна Африка.

Държави-континенти

Географският принцип е най-близката мисия да поема съседни държави, дори цял регион. Няма лошо Ватиканът да мине към Рим, както е било преди години. Но ако се обърнем към другите части на планетата, в Латинска Америка ще запазим присъствие в Бразилия и Аржентина, които ще покриват площ от 17 824 513 кв. м и общо 13 държави, отделно Мексико. Многото консулства в Северна Америка ще бъдат запазени. Тогава ще се наложи пък рязко увеличаване на дипломатическия състав зад граница, който в момента също подлежи на свиване - към 100 от общо 657 щата. А кой ще отговаря за Северна Корея? Може би посолството в Южна Корея? Като държава от ЕС България има и друг ход - на определени места може да възложи представянето си на своя “колежка” от съюза. Но както и да омекотим удара с кризисни аргументи, много от държавите в списъка ще са шокирани от факта, че дългогодишен техен партньор във външната политика се изтегля от територията им.

Сметката

Ръководството на Външно правилно реши, че вместо да отнема и малкото привилегии, останали на българските дипломати по-добре да затвори мисии. Само че, за да изкара 15-20 млн.лв. икономия, няма да мине само със затваряне на не така големи представителства, където съставът трудно стига и до 15 души. Друг е въпросът, че до края на годината в най-добрия случай може да се реализират пет-шест закривания. Така след месец-два ще се окаже, че революционната реформа е само първа стъпка към още по-болезнени мерки. А поне засега стратегическият преглед мотивира персонала само да се свива на бюрата в тих ужас. Вместо да работи по-качествено в полза на родината, което би трябвало да е най-важният резултат. (Труд)