Доналд Тръмп никога не прощава. Настоящият шеф на ФЕД Джером Пауъл, когото самият Тръмп назначи през 2018 г., се превърна в неговия най-голям враг, защото отказа да се подчини на „инструкциите“ от Белия дом за светкавично сваляне на лихвите. Номинацията на Кевин Уорш е финалният акт на тази вендета.

Тръмп не спести суперлативите. Той описва Уорш като човек, който сякаш е „излязъл от кастинг“ – любим негов израз за хора, които изглеждат авторитетно по телевизията и пасват на неговата представа за „герой“ в държавната администрация. Но зад комплиментите за външния вид се крие очакването за пълна лоялност. В политическите среди на Вашингтон вече се питат: Дали Уорш е избран заради икономическия си гений, или защото е обещал на Тръмп онова, което Пауъл му отказа – евтини пари на всяка цена?

„Златното момче“ на Уолстрийт и Холивуд

Кевин Уорш не е просто поредният банков чиновник, той е олицетворение на американската елитарност в нейния най-лъскав вариант. Кариерата му започва в сърцето на капитализма – Morgan Stanley, където бързо печели репутацията на „златно момче“, способно да навигира в най-сложните финансови лабиринти. На 35 години той вече е най-младият управител в историята на ФЕД, назначен от Джордж Буш-младши.

Но влиянието му не се изчерпва с офисите в Манхатън. Уорш е част от истинската финансова аристокрация на САЩ и чрез брака си с Джейн Лаудер – наследница на козметичния гигант Estée Lauder. С фамилно богатство, оценявано на милиарди, той носи в себе си блясъка, който Тръмп толкова цени. За президента Уорш е „марка“ – човек, който изглежда еднакво убедително както на заседание на централната банка, така и на червения килим. Въпросът обаче е дали човек, толкова тясно свързан с едрия капитал, ще мисли за инфлацията, която удря обикновения потребител.

Икономическият залог: Надуване на пазарите или инфлационен взрив?

Кевин Уорш не е новак – той е бивш управител във ФЕД и ветеран от „Морган Стенли“. Големият въпрос обаче е неговата метаморфоза. Доскоро Уорш беше известен като „ястреб“ – привърженик на строгата дисциплина и високите лихви за борба с инфлацията. Изведнъж обаче той се оказа напълно синхронизиран с исканията на Тръмп за по-евтини кредити.

Рискът е огромен. Ако Уорш се поддаде на натиска и започне рязко сваляне на лихвите (в момента 3,5 – 3,75%), пазарите може и да „излетят“ в краткосрочен план, но това ще е изкуствено надуване. В дългосрочен план подобен ход рискува да отприщи нова вълна на инфлация, която ще изпепели спестяванията на американците и ще разклати доверието в долара като световна валута.

Пазарите: Глътка въздух или предбурено затишие?

Инвеститорите обикновено обичат предвидимостта. Уорш е познат играч на Уолстрийт и това донякъде успокоява духовете. Но неговата лоялност към Тръмп ще бъде под микроскоп от първата му минута на поста. Реакцията на борсите на 30 януари 2026 г. беше предпазлива – златото падна, а доларът се засили, докато светът се опитва да разчете знаците: ще бъде ли Уорш независим пазител на стабилността или просто „дистанционното управление“ на Тръмп в сградата на ФЕД?

Банкерът като аксесоар

В стила на Тръмп не се търсят експерти, а герои за неговия „филм“. Когато централната банка на най-мощната икономика започне да се управлява „по кастинг“, паричната политика се превръща в реалити формат. Опасността е, че в това предаване няма сценарий за икономическа криза, а когато светлините на прожекторите угаснат, сметката винаги остава за публиката.

Контекстът 2026: Битката за Сената

Мандатът на Джером Пауъл изтича през май 2026 г. Номинацията на Уорш още през януари е стратегически шахматен ход. Тръмп иска да осигури гладко преминаване през Сената, докато Пауъл е под натиск от разследвания, които самият той определи като политическа поръчка. Това се очертава като най-важното политическо назначение на годината, което ще определи посоката на световната икономика за следващото десетилетие.