Златно съкровище е открито в Габровския Балкан - нагръдник от Критско-микенската култура

Микена, една от най-древните цивилизации в Европа, оставя своя отпечатък дори далеч от пределите си. Античният град, който дава име на тази догръцка култура, е разположен на 90 км от Атина, но негово влияние се открива и в сърцето на Балканите. В Габровския Балкан е открит уникален артефакт – златен нагръдник от късната бронзова епоха, който свидетелства за микенското влияние върху тракийските племена в региона.

Нагръдникът е намерен случайно през 2001 г. от Иван Стоянов, диригент на Габровския камерен оркестър. По време на поход в Стара планина, на връх Голям Кадемлия, той забелязва как артефактът се подава от земята. Осъзнавайки значимостта му, Стоянов го предава на Регионалния исторически музей в Габрово като дарение, с цел да подпомогне развитието на историческите изследвания и местния туризъм.

Нагръдникът е изработен от чисто злато и е единствен по рода си, без аналог в България или на Балканите. Експертите смятат, че е свързан с ритуалите на тракийските племена кробизи и артакии, които са обитавали района през средата на II хилядолетие пр. н. е. Според археолога Росен Йосифов, стойността на този артефакт е неизмерима – както историческа, така и материална, достигайки няколко милиона евро.

Макар Микена да се намира в южна Гърция, историците предполагат, че микенските кораби са плавали по река Дунав, пренасяйки културно влияние и артефакти. Микенско присъствие е установено и в други райони край Дунав на днешна българска територия.

Росен Йосифов подчертава уникалността на жеста на Иван Стоянов. Въпреки че дарителството в наши дни е рядкост, този акт показва ангажираността на културния деец към съхранението на историята. Нагръдникът, изложен в музея, е не само безценен експонат, но и доказателство за връзката между древните цивилизации и тракийските култури.