Споразумението регулираше броя на стратегическите ядрени бойни глави и носители, с които двете държави могат да разполагат, и включваше механизми за взаимна проверка.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш определи изтичането на договора като сериозен удар по международната сигурност и мира. В изявление той подчерта, че за първи път от над 50 години няма никакви правно обвързващи ограничения върху стратегическите ядрени арсенали на Русия и САЩ, които притежават по-голямата част от световните ядрени оръжия. По думите му рискът от използване на ядрено оръжие днес е по-висок от всякога през последните десетилетия. Подобен призив за възобновяване на диалога отправи и папа Лъв XIV.

Въпреки тревожната ситуация Гутериш вижда и възможност за „рестарт“ – изграждане на нов, по-адаптивен режим за контрол на въоръженията, съобразен със съвременната геополитическа реалност. Той приветства заявената от лидерите на Русия и САЩ воля да се предотврати безконтролното разпространение на ядрени оръжия и призова тези намерения да бъдат превърнати в конкретни действия.

От Кремъл увериха, че Москва ще действа отговорно и предпазливо след края на договора. Външнополитическият съветник на президента Владимир Путин – Юрий Ушаков – напомни, че Русия е предложила временно, едногодишно удължаване на основните количествени ограничения под формата на доброволни самоограничения, но официален отговор от Вашингтон не е получен. По думите му Москва остава отворена за диалог с цел запазване на стратегическата стабилност.

Нов СТАРТ ограничаваше всяка от страните до 800 ракетни носители и тежки бомбардировачи и максимум 1550 стратегически ядрени бойни глави. Москва нееднократно обвиняваше САЩ, че възпрепятстват инспекциите по договора – процес, който беше фактически замразен след началото на войната в Украйна.

Изтичането на „Нов СТАРТ“ бележи края на цяла архитектура за контрол на ядрените въоръжения, изграждана още от времето на Студената война. След краха на договори като ДРСМО и сега „Нов СТАРТ“ ядреното сдържане все по-често се основава на политически сигнали и военен баланс, а не на ясно разписани правила. Това повишава риска от надпревара във въоръжаването, грешни преценки и ескалация в момент, когато международната система е допълнително натоварена от регионални конфликти, войната в Украйна и напрежението около Китай.