Руският газов шантаж връща Европа към въглищата

Предлогът бе, че тези страни са отказали да изпълнят ултимативното искане на „Газпром“ да плащат в рубли, макар че в договорите им пише, че трябва да се издължават в долари или евро.

През този месец специалната икономическа операция навлезе в нова фаза. „Газпром“ започна да притваря кранчето и за клиенти в Германия, Италия, Франция, Словакия, Австрия. Вече няма значение кой се е съгласил да играе кремълската игра на рубли и копейки и кой – не. Доставките по основния маршрут за пренос на руски газ към Европа – тръбопровода „Северен поток-1“ намаляха с повече от 50% (виж графиката в първия коментар под поста). Оправданието за това е, че турбините за компресорна станция на този газопровод са пратени от „Сименс“ за ремонт в Канада и не могат да се върнат обратно в Русия заради санкциите. Германците обаче се усъмниха в това обяснение, според тях има технически проблем, но не чак толкова сериозен, че да оправдае такова голямо намаление. Освен това, в момента има наличен свободен преносен капацитет за руския газ през Украйна и по тръбопровода Ямал-Европа през Полша и Беларус. „Газпром“ обаче не желае да ползва тези маршрути, чийто капацитет надвишава обема на неговия износ за Европа.

Целта на руснаците е с този шантаж да принудят ЕС да се откаже от санкциите и ако може да бъде дадена зелена светлина за вече построения и пълен с газ тръбопровод „Северен поток-2“. А ако не – то поне да се предизвика паника на пазара и цените на газовите хъбове да скочат до небесата. „Газпром“ сега не продава на спот-пазара, но цените по договорите с европейските му клиенти до голяма степен са завързани за хъбовите котировки. Да, запомнете това – цената на руския газ не е нито по-ниска, нито по-висока от тази на хъбовете, тя просто я следва като зависимостта не е съвсем пряка, защото в договорите на „Газпром“ има и нефтен компонент. Но нефтът също поскъпна значително през последните месеци.

Европа няма да се поддаде на шантажа. „Северен поток-2“ умря преди да се роди и реанимация не е възможна. Определението за енергийната сигурност казва, че тя предполага непрекъснати доставките на приемлива цена. „Газпром“ удари и по двата компонента от тази дефиниция – нито доставките му са сигурни, нито цената е приемлива.

Но какво да правят страните от Европейския съюз в такъв случай? Възможните пътища за бягство от руския газ бяха очертани още след началото на войната в Украйна – повишаване на енергийната ефективност, замяна на газа при производството на ток с вятърни и слънчеви централи, внедряване на водорода и на различни биогазове. Или пък търсене на други източници за газови доставки – САЩ, Катар, Каспийския регион, Северна Африка, Израел. Възможно е да бъде преразгледано и решението за спиране на добива от на най-голямото газово находище в ЕС – Грьонинген в Нидерландия.

Какво е общото между всички тези мерки? Нито една от тях не може да даде резултат в краткосрочен план. Повишаването на енергийната ефективност изисква системни и продължителни мерки и сериозни инвестиции. Вятърни перки и слънчеви панели също се монтират стъпка по стъпка, а и за да бъдат максимално ефикасни са нужни големи батерии, които да съхраняват енергията. Водородът все още е мираж от бъдещето. Вносът на неруски газ в ЕС се увеличава, но засега недостатъчно. Трябва да е ясно, че в света няма някакви големи свободни обеми газ, които да бъдат договорени за незабавна доставка от Европейската комисия в колективна сделка на ЕС, или пък от отделните държави членки на съюза. Затова и не е голяма вероятността България да сключи дългосрочен договор за американски газ, който да дойде още през следващата зима. Такъв договор е възможен, но за газ, който ще бъде наличен след 2-3 или повече години. До тогава ще чакаме танкер по танкер от спот пазара.

В тази ситуация Европа се обръща към добрите стари въглища – горивото, чиято смъртна присъда вече бе прочетена от ЕС, но сега ще има отсрочка за изпълнението й. Само отварянето на вече затворени въглищни централи може да доведе до бърза замяна на газа в производството на електроенергия. В България почти нямаме генерация на ток от газ, но картината е съвсем различна в страни енергийни гиганти като Германия и Италия. В Берлин, Рим и Виена вече обмислят законодателни промени, които да върнат въглищата в играта. Те ще бъдат рентабилни, дори и при сегашната цена на въглеродните емисии от малко над 80 евро за тон (преди година тя беше около 50 евро за тон). Вчера дори научихме куриозната новина, че българските мини „Марица-изток“ са сключили договор за износ на лигнитни въглища – за пръв път в цялата си 70-годишна история. А само преди няколко месеца всички бяхме загрижени за съдбата на миньорите, защото затварянето на въглищните централи в Маришкия басейн изглеждаше неизбежно.

Да не се заблуждаваме обаче, ЕС ще допусне временно връщане към въглищата само докато траят затрудненията с газа. След 3-4 години Европа вероятно ще има удвоен капацитет на терминалите внос на втечнен газ и налични дългосрочни договори за доставката му. Освен това очаквам правителствата в ЕС постепенно да намалят обхвата на мерките, които сега не позволяват високите международни котировки на газа да рефлектират директно върху крайните потребители. Става дума за субсидирането на цената на газа за гражданите и за индустрията. Когато тези мерки отпаднат, потреблението ще намалее, защото мнозина ще преценят, че вече не им е изгодно да се топлят с парно на газ, а някои предприемачи може просто да спрат неконкурентните си производства. Така потреблението на газ ще бъде намалено от пазарните сили.

В дългосрочен план специалната икономическа операция на Русия ще завърши с поражение за Москва, но и Европа ще понесе жертви. Така е и в истинската война – никой не може да се измъкне невредим.

Пламен Димитров