Българинът бил трудолюбив? Митове и легенди!

В продължение на десетилетия ме убеждаваха, че българинът е трудолюбив, че каквото хванел, правел от него градина. Е, доста съм пообиколил из България и до сега не съм видял село (с изключение на католическите такива; но това е тема на друг разговор) в което дворовете на къщите да бъдат подредени, да не говоря красиви. Изключение правят курортните села, където изгодата да поддържаш външен изглед е много явна. Айде да влезнем например в едно средно австрийско село и после в едно българско. Да се абстрахираме от инфраструктурата, за която естествено трябват пари и наличие на средна класа. Да надникнем зад оградите. Обикновено в Австрия се вижда добре подредена зеленчукова градина, хубава цветна градина и тук-таме и прекопани овошки. Също чисти пътеки и свежо боядисана къща. Красиво! Какво обаче виждаме тук. Неизменната разхвърляна зеленчукова градина (защото без нея не може, нали трябва да се яде) . Обрасъл с тръни или изпотъпкан двор. Занемарена къща. Разхвърляни непотребни домакински вещи. И вездесъщите дърва подредени под найлони. Не говоря за местата, където живеят стари хора. Думата ми е за пълни с живот, все още, села в нашата родина, с много млади хора, които само чакат някой да дойде да ги оправи. И го чакат обикновено в кръчмата. На сладка раздумка. Не, че имам нещо против кръчмите и раздумките. Да ме извиняват и българите, които полагат усилия за своята околна среда, но те са капка в океана. Даже в селата, където повечето млади хора са на гурбет в чужбина има страхотни новопостроени къщи, но я им вижте дворовете. Пълна скръб. А колко струва да си изпръскаш с вар къщата? Между 30 и 60 лева. И то един път на пет години. Сам съм го изпитал.

Ако онези, които ми набиваха в ума, че българинът е трудолюбив са имали предвид, че той прави това само за да се изхранва да, те може и да са прави. Но това си е живо изнасилване. Все си мисля, че трудолюбив човек е онзи, който създава и красота, удобство и чистота в най-близката си околна среда –пред мястото, където живее. За това не се изискват пари, а само труд и отношение.

Ако тръгнете по селата из Балканите –същата работа. Трудът тук е необходимост, а не съзидателност. Не помня къде четох за един българин изпратен скоро в командировка в администрацията на Босна и Херцеговина. Та в отделът, където работел, всяка сутрин шефът правил оперативка за пет минути и след това всички дружно се отправяли към близкото кафе, където изкарвали около два часа. И след това работният ден започвал. Просто различни виждания за думата труд.

В „Балканските икономики 1800-1914” Майкъл Паларе стига до извода, че „упоритият труд за подобряване на жизнения стандарт се възприема от общността като неестествено поведение” и че тази нагласа „подсилва традиционната съпротива срещу промените в начина на живот”. Познато, нали? Спомнете си 1990-та! Първите избори.

Обаче не е само до манталитет, вервайте ми. След като австро-унгарците влизат в Босна през 1878 г , през 1914 г. по основни икономически показатели тази територия надминава България и Сърбия взети заедно. И това само за 36 години.

И какъв е извода. Първо народопсихологията ни. И второ, че бяхме далече от Австро-Унгария :) Не като Словения. Шанс!

автор:  mamkamu, blog.bg