В джунглата на втория „Сървайвър”: любови, ром и известни лица

Ромът обаче вървял добре, а повечето нашенци се завърнали с екзотични ножове и мачете от Доминиканската република. Финалистите са още там, ексспортистки ще се надиграват накрая  По-голямата част от работния екип на второто издание на българския „Сървайвър” вече се завърна от екзотичните острови на Доминиканската република, където снима историите на съвременните робинзоновци. Тази година те ще си оспорват сумата от 250 000 лв. Източници, близки до frognews.bg, издадоха, че организацията, макар да се осъществява от друг екип, не е куцала, а работата била осуетявана в много редки случаи единствено от неблагоприятни атмосферни условия. Победителят все още не е известен, защото и самото състезание не е приключило окончателно. С намаляването на участниците обаче намалява и техническият и снимачен екип. Всички членове са подписали декларации за конфиденциалност, което съвсем не попречи на frognews.bg да понаучи някои детайли от кухнята. Като например фактът, че две жени, и то атлетки, са останали финалистки накрая

Стана ясно, че покрай повечето напълно неизвестни участници в състезанието, все пак има и лица, които не са непознати в общественото пространство. Въпросните атлетки, които ще си оспорват сумата от 250 000, са не кои да е, а бившата скачачка на височина и настояща фолкпевица Джина Стоева и шампионката на 100 м с препятствия Светла Димитрова. Сега предстои да ги видим в нова светлина. Разбира се, както си му е редът в подобен формат предавания, и тук не липсвали сърдечни увлечения между някои от племенните членове. В началото поразените от любовните трепети се опитвали да скрият припламналата страст от снимачния екип, опитвайки се да потърсят по-дискретни местенца за усамотяване. Когато обаче това не им се удало, младите решили да намерят убежище във водите на океана. Дори и там дългият микрофон на озвучителите успял да „прихване” размяната на нежности.

Иначе, както и в първото издание на „Сървайвър”, така и сега, гладът, жегата и екзотичните насекоми се оказали най-големите душмани за участниците. На острова пълзели 20-сантиметрови стоножки, чиито ухапвания можели да се окажат изключително опасни при липса на предварителна имунизация. Естествено, всички играчи, както и екипите, били „боцнати” още в България, за да няма неприятни изненади. Още по-досадни обаче се оказали комарите, чийто размер бил миниатюрен и се равнявал на крилото на нашенски комар. Това само в началото заблудило българите, че ухапванията ще се разминат без последици. Макар и незабележими, насекомите хапели скорострелно, оставяйки след себе си рой червени пъпки, предизвикващи неистов сърбеж. Най-честата гледка на острова по време на снимки била: оператор, едва крепящ се на единия си крак, защото поради заетостта на двете му ръце с камерата, се налагало стръвно да се чеше с останалия свободен крак. Най-честият звук съответно бил пляскане с ръка върху мястото, ухапано от дребния вредител. По-алергичните се движели увити с шалове и кърпи, с дълги крачоли, ръкави и шапки, независимо от жегата. Приличали по-скоро на пчелари, отколкото на кинаджии, но все пак избирали по-малката злина.

Въпреки несгодите обаче, всички се възхищавали на екзотичната природа, на изумрудения океан, който бил невероятно солен, но много топъл, на „светещите” вечер води и на собствените си стъпки в мокрия пясък, които оставяли „светещи” дири. Един ден доста близо до лодката на снимачния екип се извило торнадо. Повечето се притеснили не толкова от стихията, иначе величествена на вид, колкото от притесненото изражение на местния лодкар, който увеличил до дупка скоростта в посока, обратна на торнадото.

 Коренното население се оказало дружелюбно; живеело бедно и при доста мизерни условия часове наред без ток и вода. Независимо от това, някои услуги на острова стрували „майка си и баща си”, като например да наемането на кола под наем. Кола било силно казано, защото возилата имали окаян вид, повечето със счупени предни стъкла, с ударени калници, с изтръгнати климатици и падащи врати на жабката. Тези „екстри” стрували цели 50 долара на ден. И как да не, като други просто нямало! Още по-разпространен начин за придвижване, а и за наемане, били малките моторчета, също не от най-класните възможни, но пък местните се оказали доста отзивчиви и си предлагали услугите да помагат съвсем безкористно, ако „пърпоретката” вземе, че закъса. Нашенците пък им връщали жеста, пазарувайки в магазините им сувенири, сред които най се харчели различни видове ножове и мачете.

Сувенирът си е сувенир, а и е спомен, пък и хвалба, че човек е бил далеч-далеч в Атлантика, че е поопознал нравите, че е вкусил от гозбите (в резултат на които екипът регистрирал сериозно групово вталяване), че е пийнал ром на Карибите. . . Впрочем, някои започнали с рома още на отиване, след първата смяна на самолета в Мадрид, и слезли в Санто Доминго като финландски туристи на Слънчев бряг. Независимо от това едва ли има екип, който можел да се похвали с алкохолното постижение на техническия персонал, правил руския „Сървайвър”. Местните разказали с почуда и доволство, че братушките оставили из питейните заведения над 100 000 евро. Само който познава руската глътка, може да прецени за митология ли става дума или си е чиста истина. Българите обаче, с малки изключения, се показали тертиплии – пийвали, единствено когато имало вкусни мезета, което ще рече по-скоро рядко. Затова и чисто по български успели да поспастрят някое и друго песос. Е, не става дума за 250 000. Тях ще ги вземе само един, по всяка вероятност най-добрият сред останалите шестима последни участници във втория „Сървайвър”. Картинката ще я гледаме по бТВ по-късно тая година. frognews.bg