Евгений Кънев: България има полза от петролната дерогация, ако обложи свръхпечалбата на Путин

Гледам тази сутрин експерт, зовящ за моментално прекратяване на дерогацията на вноса на руски петрол, защото България няма полза от нея. Защото цените на дребно били като в други страни без дерогация. Защото не влизали обещаните свръх данъци, а сме финансирали войната. Защото имало откати към институциите от Лукойл.

Да обясня за неизкушените по темата: Вносът на руски петрол е забранен в ЕС с две изключения - тръбен петрол за Унгария и морски транспортиран петрол за България (дерогация), като дерогацията за България е до 31.12.2024 г.

Надали някой би имал нещо против прекратяване на дерогацията, освен путинофилите. И както в случая с украинското зърно, парламентът вкарва проектозакон, предвиждащ до месец след влизане на закона да отпадне дерогацията.

Проблемът е, че винаги има детайли, които като се пропуснат изваждаме очи, вместо да изписваме вежди. И вкарваме правителството в капан с „ура евроатлантизма“.

Правилната постановка е - изчерпани ли са ползите за България от дерогацията?

Ако не, какво да се прави?

Ако да, колко е нормалният срок за преход към неруски петрол, така че това да стане без сътресения?

Изчерпани ли са ползите за България?

Накратко - не. Проблемът до момента е, че няма приета методика за начина, по който да бъдат обложени свръхпечалбите на Лукойл, формирани от международно наложената ниска цена на руския петрол Уралс и цената, по която се продава на вътрешния пазар по международни цени на петрола Брент. Но това така или иначе важи за 2023 г. и не касае пропуснати данъци, а пропуснати авансови вноски. И такава свръхпечалба се формира само при условие, че рафинерията е купувала руския петрол от свързано лице доставчик на Лукойл по ниската санкционна цена - за което няма данни. (Т.е много вероятно е рафинерията въобще да не формира свръхпечалба).

Методиката - въпреки гръмките обещани 700 млн. лв. в бюджета - не е приета за първото полугодие от Радевия кабинет, а сегашният я готви, но вече в контекста на подготовка за прекратяване на дерогацията.

Казано по-просто:

България има полза от дерогацията, ако има политическа воля да

(1) накара Лукойл да формира свръхпечалба в България като спазва международните санкции и

(2) обложи тази свръхпечалба, така че съществена част да остава у нас, а не при Путин.

На практика, ако съществува свръхпечалба тя ще бъде дължима до 30.6.2024 г. в случай, че държавата не успее да събере авансови вноски през тази година.

Прекратяването на дерогацията обаче преждевременно лишава България от облагането на свръхпечалбите до края на 2023 г. и за цялата 2024 г.

А дерогацията е важен инструмент за постигането на заложения бюджетен дефицит и да се държат цените на вътрешния пазар под контрол в условията на висока инфлация - все цели за еврозоната.
Самите потребители няма как да получат големи намаления на цената на дребно, както смятат, че трябва много анализатори. Защото пазарната цена не се формира на база производствени разходи плюс печалба, а от пазара - в случая репер за Лукойл са конкурентите цени на други вносители и цената на Лукойл през дистрибуторите е само малко по-ниска, за да държи вносителите далеч от пазара.

Но къде е капанът за правителството?

Той е в едномесечния срок, ако бъде наложен - защото няма как Лукойл да мине автоматично без сътресения на неруски петрол. За това са необходими дългосрочни договори с нови доставчици, които те не контролират, техен свободен капацитет, организиране на транспорт, застраховки и т.н.

Ако спрат доставките - волно или неволно от Лукойл - кой ще е виновен за сътресението на пазара? Ами Денков, който сега ще се разправя с гневни от по-високата цена шофьори в центъра на София.

Някой ще каже - а не продължаваме ли да финансираме Путин? На практика, двойно намаляваме свръхпечалбите, а с авансовия данък забавяме и оставащия дял от тях да отива към войната.
Стига да може правителството да изиграе правилно картите си.

Евгений Кънев, Facebook