Европарламентът с резолюция против произвола със съдебни дела срещу медии и журналисти

Европейският парламент прие подробна резолюция в 65 точки по повод Световния ден на свободата на печата, обявен от Общото събрание на ООН. Акцентите в резолюцията са поставени върху публичната подкрепа за независимата журналистика, ограничаване на медийните монополи, използването на медиите за въздействие върху обществени поръчки, натиска върху журналисти, включително чрез съдебни дела, както и злоупотребата с термина “фалшиви новини” с цел дискредитиране на медии.

На този фон изглежда изненадващо, че Делян Пеевски побърза да заяви, че „изцяло подкрепя” проекторезолюцията. Това действие става обяснимо, едва когато разберем, че крупният издател изглежда не е разбрал добре документа. Според него акцентът е върху прозрачността на собствеността медиите (спомената само във връзка с подкрепата на вече приета препоръка на Съвета на Европа) и контрола върху бюджетното финансиране. По думите му: „Брюксел вече е констатирал негативното въздействие на публичното финансиране върху медийната среда”.

Още в първата точка в резолюцията обаче се казва:

„1. призовава държавите членки да предприемат целесъобразни мерки, включително като осигурят подходящо публично финансиране, за гарантиране и насърчаване на една плуралистична, независима и свободна медийна среда в служба на демократичното общество, включително независимост и устойчивост на обществените медии.”

Като отрицателно въздействие обаче е посочен „контролът върху медиите от страна на стопанските предприятия и политическите структури“. По-нататък отделна точка е посветена на настояването за „адекватни условия на труд за журналистите”, като изрично се изтъква, че „независимата журналистика не може да се гарантира и поощрява само от пазара”. В тази връзка парламентът препоръчва ЕК и държавите членки да „увеличат финансовата подкрепа за доставчиците на обществени услуги и разследващата журналистика”, както и да “насърчават и разработват нови социално устойчиви икономически модели” за подпомагането им, въздържайки се „от участие в редакционните решения“.

По всичко личи, че Делян Пеевски греши – без да твърдим, че използва медиите си, за да разпространи фалшива новина за резолюцията на ЕП – в интерпретацията си за негативно въздействие на публичното финансиране. Той вероятно се е подвел от т.49, която препоръчва по възможност да се забрани участието в обществени поръчки на дружества, чиито краен собственик притежава и медия. Това би ограничило възможността медиите да бъдат използвани в конкурентната борба между икономически групи и потенциално би спряло достъпа до обществени средства на множество компании у нас, ако крайните собственици са известни. Същата точка призовава за прозрачност и редовен мониторинг на публичното финансиране – върху които се фокусират както Делян Пеевски, така и конкурентните медии, пропускайки по-горните призиви за увеличаването му и ограничаването на зависимостта от пазара.

Резолюцията обръща специално внимание и на вече навлизащата и в българската среда практика за произволни съдебни дела срещу медии и журналисти. В документа ЕП отбелязва, че свободата на изразяване може да бъде ограничавана с оглед опазване на репутацията и правата на другите, но същевременно „изразява своята загриженост във връзка с отрицателния и възпиращ ефект, който законите, третиращи клеветата като престъпление, биха могли да окажат върху свободата на изразяване на мнение, свободата на печата и обществените дебати” , пише още  Поглед.инфо.

ЕП също изтъква отрицателните последици от разпространяването на „фалшиви” или „лъжливи” новини върху качеството на политическите дебати и за информираността на гражданите, но припомня, че те не са „ново явление”, нито са характерни само за онлайн медиите. Подчертано е, че терминът „никога не следва да се използва с цел да се подкопае общественото доверие в медиите или да се дискредитират или инкриминират критичните гласове” – нещо, което напоследък е похват в реториката на съуправляващата партия ГЕРБ. Евродепутатите препоръчват фактите да се проверяват от трети страни – „независими и безпристрастни сертифицирани организации за проверка на фактите” – а не с тази задача да се нагърбват представители на държавното управление.