Февруари почва с Трифоновден и здраво пиене
В българската народна традиция вторият месец от година е наречен Малък Сечко. Според старите хора, това е не само един от най-студените дни в годината, когато всичко се „ пука и сече". Свързват го и с бога на смъртта Фебруус и с магическото време, в което всекя трябва да се покае.
1 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ТРИФОН
Трифон се родил около 225 г. в Комсада. Още юноша се прочул с чудесата си из цяла Фригия. С възкачването на импенатор Траян за християните настъпили тежки дни. Тогава започнало и мъченичеството на св.Трифон. Той бил заловен от римляните, хвърлили го в тъмница, измъчвали го, за да се откаже от вярата в Бог. Разгневеният Аквилин, управител на източните римски земи, издал смъртна присъда и светецът бил публично посечен. Тленните останки на св.Трифон християните погребали в родното му село.
Днес църквата почита и света мъченица Фивия Перпетуа.
Празнуват Трифон, Трифонка.
На 1 февруари българите отбелязват празника
ТРИФОНОВДЕН
Той е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.
В народните вярвания Св.Трифон е патрон на лозята и лозарите. В една от многото легенди за него светецът е описан като лозар, който сам отрязал носа си с косера, докато зарязвал лозето. Затова Трифоновден наричат още Зарезановден или Трифон зареза и се изпълняват обреди за плодородие на лозята през годината.
Още при изгрев слънцете мъжете лозари се събират и отиват на лозята. Те носят обрадни храни - пита, варена кокошка, пастърма, баница, ракия и бъклица с вино. Обикновено ходат на групи и водат със себе си гайдар. В лозете всеки си избира по един корен от гроздето. Стапанинът поръсва лозниците със светена вода, взета сутринта от църквата и ги полива с вино. След това отрязва първите пръчки, като изричат благословия. От тях свива венчета, които поставя на калпака си, окичва портата на дома си или оставят на иконата. От лозовите пръчки слагат и в бъклицата с вино.
След зарязването, всички участници в ритуала се събират и правят обща
трапеза. На нея нареждат гозбите, приготвени за празника. под съпровода на
гайди и други инструменти играят хора и пеят песни. В някои селища различните
групи взаимно си гостуват или се събират в кръчмата, където се веселят до зори.
Във високопланинските селища, където лозарството не е разпространено като
поминък, празникът на св.Трифон е свързан с ритуалното магическо заплашване на
дървета, които не дават плод. Двама здрави мъже изпълняват обред, известен в
родопския край като „трифоносване". Преди изгрев слънце те отидат с брадва при
дърветата, които са безплод. Единият от тях замахва с брадвата, като с думи се
заканва да отсече фиданката. Другият го моли да я пощади, като го убеждава, че
дървото ще роди плод през годината.
В народната митология битува поверието, че Трифоновден е „хиталия ден", т.е. лош ден. Затова на Трифоновде жените не подхващат никаква работа. Табу е да се докосват до остри предмети - нож, ножица, игла, куки, брадви и секира. Вярва се, че ако жената се нарани с някои от тези сечива - може да се роди недъгаво дете или сакат добитък. Денят е най-опасен за бременните жени. За да предотвратят всякаква злополука с остър предмет, жените или удрят ножа най-първо в огнена главня, или отрязват три пръчки с ножица, които хврълят във вода.
Трифоновден се почита и като празник на мишките - „Мишкини празници". За да прогонят животинките от домовете си, жените режат опашките на малките вредители, удрят ги три пъти на прага и три пъти на дръвника. В други краища пък празнуват Трифоновден в чест на зайците. Наричат го „Сечко-Дечко". Жените месят малка питка, която изпичат в огнището, след като хвърлят в него заешки гребки. Питката раздават сред близки и съседи, за да умилостивят зайците.
Моля, подкрепете ни.
