Фрогпатилà или „имаш поща”в България

Обичайна практика на нашите пощи се оказва пратките, а нерядко и писмата, особено ако са в по-нестандартен вид и обем, да пристигат (?) до нас в окаян вид: разтворени, разкъсани, разпечатани, раздрани, парцаливи, с една дума, най-вероятно  проконтролирани от любопитен пощенски служител/и. Не можем да го докажем, но можем да го покажем, а и едва ли сме единствените. Това, последното е сигурно, защото по темата сме разговаряли неведнъж и дваж с приятели, познати или пък абсолютно непознати по гишетата, които разказват (и показват) досущ същите патила.

Твърди се, че ако пакетът е по-тежичък, той веднага събужда и нездрав интерес, не защото някой е особено загрижен да не би вътре да има нещо общественоопасно, та да се предотврати сакатлък. (Бай, бабо!) По-скоро съдържанието би могло да се окаже съблазнително, а оттам „сканирано” и „секвестирано” или пък направо недоставено до получателя. Извиняваме се искрено, ако набеждаваме честните и всеотдайни  пощенски служители, но ако в пакета или в писмото някой е проявил неблагоразумие да постави пари, напр., а те не са пристигнали по предназначение, къде ли ще да е проблемът.

 

И естествено, едва ли има нужда да обясняваме, че на стандартния въпрос защо пратката е във „вид неудобен”, разпарчадосана и парцальосана, на пощенското гише следва още по-стандартният отговор: „Така я получихме!” Ще рече човек, че Български пощи ползват самолетни услуги, където всичко се хвърля със замах – от високо и надалеко. И пак - „Да, ама не”, защото времето за път от точка А до точка Б определено не е като със самолет. Виж, като с каруца – по-прилича. Така и темповете за доставка,  и външният вид стават кристално обясними. А иначе логото на Пощите ни е „Традиции, качество, доверие”…