Така че санирането може да разчита главно на национално бюджетно финансиране чрез държавни дългове. Всъщност програмата, която вече се изпълнява, се финансира основно от данъкоплатеца, който не знае, че финансира това саниране. Не знае и че сумата вече е умножена по две - от 1 милиард лева бе увеличена на 2 милиарда лева. Първо ББР се финансира от чужбина чрез държавна гаранция, после ББР отпуска финансиране на жилищните блокове, а накрая се активира държавната гаранция и данъкоплатците плащат на ББР, която връща ресурса на чуждите кредитори. Видно е, че държавата плаща изцяло за санирането, като ББР е просто разпределител на парите, които после данъкоплатците връщат. Така българските данъкоплатци финансират една програма, която е уж извън бюджетните разходи, но през ББР това са пак държавни пари. Печеливши са строителните фирми изпълнители. Те получават пари за сметка на всички нас, които ни карат да вярваме в безплатния обяд на тази програма. Такова нещо като безплатен обяд, даден от държавата няма. Във всеки случай няма нищо общо и с енергийната ефективност. Естествено е, че строителните фирми са близки до управляващите и не са случайни. Злоупотреби има, раздуват се цените, използват се материали с по-ниско качетство, пести се и от тях, а и изпълнението е некачествено. Корупцията е налице, защото фирмите, които извършват санирането на сградите са избрани не по качеството на тяхната работа, а по това колко рушвет са дали на съответните чиновници. Безплатното саниране не е нищо повече от поредния държавен разход с парите на българските данъкоплатци.

Програмата не е добра, защото не е за всички. Ако за тези пари, които се плащат от гражданите има спорен резултат, означава, че те просто потъват някъде.