Големи компании печелят от опасни за човека генно-модифицирани храни

Генните „подобрения” се правят основно върху 4 растения – царевица, соя, маслодайна рапица и памук.

Най-широко разпространение генно-модифицираните храни имат в САЩ - 54%, Аржентина - 18%, Бразилия -11 %, Канада - 6 %, Индия - 4 %, Китай - 3 %. Това бе съобщено по време на проведения в СУ семинар под наслов „Храните на бъдещето. Био фермерство, генно-модифицирани организми и проблеми пред съвременното агробиоразнообразие”, който е част от проекта “Зелен университет”. Освен основните четири растения, по-малко застъпени от модификации са картофите, които са устойчиви на колорадски бръмбар, тютюнът, който не се поддава на вирусни заболявания, доматите, които могат да престояват по-дълго време на щанда, тиквичките, папаята.

„Целта на големите мулти компании, занимаващи се с генно-модифицирани организми (ГМО), е да продават заедно със семената и съответните подходящи пестициди”, каза един от координаторите на неправителствената организация „За земята” Ивайло Попов. Той представи данни, които доказват изключителната заплаха за здравето на човека при употребата на такъв вид продукти. Последствията от тях водят до алергии и имунна недостатъчност, токсикация на организма, която спира развитието на мозъчните клетки, предизвикват аморфия на бъбреците, увеличава се панкреасът. Появяват се и още заболявания, които са устойчиви на антибиотици, а някои продукти водят и до хранителна недостатъчност при разграждане на веществата в тях.

В резултат от взаимодействието на ГМО с околната среда се замърсяват органичните растения (получени по естествен начин, опирайки се на натрупания научен опит), разрушава се балансът в природата, а някои гени от изменените растения могат да „прескочат” в други и да създадат организми с нови характеристики.

В България са забранени основно 5 вида генно-модифицирани продукта – памука, лозата, царевицата и всички видове плодове и зеленчуци. Решението е взето от Министерството на здравеопазването през 2004 г., след 4-годишното засяване с „подобрени” култури на хиляди декари експериментални полета.

„Съществуват и други начини за производството на храни, освен чрез методите на генното инженерство”, поясни Светла Иванова, председател на сдружение„Агролинк”. Първият е най-старият и широко известен начин - естественият растеж, за който човек е трупал опит през вековете от наблюденията си и отглеждането на различни култури. Вторият -  конвенционалният, обаче не е съвсем безвреден, защото е свързан с добавянето на минерални торови и пестициди в почвите, с което се цели по-висок добив от културите, а от там - и увеличаване на продажбите на компаниите. Последствията от използването му са замърсяването на почвите и водите с химикали и намаляването на биоразнообразието в природата. Като алтернатива на този вид стопанство, се прилага органичното земеделие, основаващо се на достиженията на човечеството и разработките на съвременната наука. През последните години то придобива широко разпространение в САЩ.

Милена Иванова, преподавател в Лесотехническия университет, посочи, че страната ни ще има огромно преимущество, ако се занимава с този вид стопанство, тъй като „имаме плодородните почви и изключително благоприятните климатични условия за отглеждането на многообразни продукти”. 

Йочка Димитрова