Игор Федик специално за Фрог: Ходът с мигрантите! Целите на тандема Путин-Лукашенко

Те твърдят, че режимът на Лукашенко си отмъщава за въведените срещу него санкции като организира идването на мигранти в Беларус, където им помагат да се доберат до полската граница, а след това самите беларуски силоваци и спецслужбите им съдействат да пресекат браздата. Полските власти нямат илюзии относно това кой е главният кукловод на всичките тези действия и знаят, че той не се намира в Минск.

Нагнетяване на напрежение

Още в събота, 6 ноември беларуските медии започнаха да съобщават, че мигранти от Близкия Изток и от африкански страни, които масово пристигат в Минск със самолети, започват да се събират на големи групи в един от районите на беларуската столица. По-късно бе съобщено, че от събота мигрантите са тръгнали покрай шосетата в посока полската граница. Те са били съпровождани от въоръжени служители на беларуските сили за сигурност.

В понеделник тази седмица няколко хиляди мигранти от Африка и Близкия Изток стигнаха до полската граница откъм Беларус. Някои от тях опитаха да се промъкнат на територията на Полша, унищожавайки загражденията от бодлива тел. На видео кадри, публикувани от полската полиция, се вижда, че мигрантите хвърлят камъни по полските военнослужещи. Друго видео показва мигранти, опитващи се да разрушат оградата, поставена временно на полско-беларуската граница, които скандират «Германия! Германия!». От това става ясно каква е тяхната крайна цел.
В нощта срещу сряда две големи групи мигранти успяха да проникнат на полска територия, но на сутринта министърът на отбраната Мариус Блащак заяви, че всички, които са проникнали нелегално на територията на Полша, вече са задържани. Полската гранична служба съобщи за задържането на границата с Беларус на трима човека, подозирани, че помагат на мигрантите. Един от тримата е руснак.

Реакцията на Запада

Реакцията на полските власти спрямо събитията на границата с Беларус бе доста рязка: кризата е изкуствено създадена от Минск, но нейният главен идеолог е в Москва. Министърът на отбраната Блащак заяви: «Последният диктатор в Европа осъществява своята власт благодарение на Кремъл… Руснаците си служат с хибридни атаки, за да подкопаят властта на правителството, а след това използват елитите на атакуваната страна. В крайна сметка тяхната цел е да създадат паника и да направят атакуваната страна неспособна за съпротива».

В отговор на тези действия на беларуско-руския тандем, Сеймът на Полша призова Евросъюза да въведе нови санкции срещу Минск и Москва. Същото нещо бе поискано и от Вашингтон.

От своя страна ЕС обеща да въведе нови санкции срещу Беларус и обвини режима на Александър Лукашенко в използването на мигрантите в ролята на политически пешки и в «бандитско» поведение, поставящо под заплаха човешки животи.
Що се отнася до НАТО, то от там изразиха безпокойство по повод ескалацията на полско-беларускта граница и призоваха Минск да уважава международното право. В Алианса смятат, че «използването на мигрантите от режима на Лукашенко като хибридна тактика е недопустимо».

Ответните обвинения

Минск и Москва гледат на кризата по коренно различен начин. Официален Минск обвинява Полша в нехуманно отношение към мигрантите, заявявайки, че според международното право Варшава е задължена да ги пропусне през границата, а след това да разгледа молбите им за убежище. Що се отнася до съдействието, което беларуските силоваци оказват на мигрантите, то в Комитета за държавната граница на Беларус отричат всякаква причастност към случващото се и заявяват, че бежанците „сами са се организирали в такава многочислена група“.

От самото нарастване на напрежението по беларуско-полската граница Москва от една страна се стреми по всякакъв начин да покаже, че няма никакво отношение към това, което правят беларуските власти, а от друга – всячески да оправдава техните действия. Министърът на външните работи Сергей Лавров заяви, че причината за миграционната криза е политиката на Запада по отношение на страните от Близкия Изток. Той призова ЕС да поеме отговорността за урегулирането на кризата и да помогне на Беларус за мигрантите, така както това е било направено от Брюксел в случая с Турция.

Целите на тандема Лукашенко-Путин

Първото, което бие на очи в мигрантската криза на полско-беларуската граница, е, че тези събития не са нещо ново, а повторение на вече отработена схема. Нещо подобно, макар и в по-малки мащаби, можеше да се наблюдава през лятото на границата на Беларус с Литва. Схемата за създаване на хаос по границата с ЕС се оказа успешна, и сега Лукашенко реши да приложи този номер на Полша.
Трябва също така да се отбележи, че всъщност гореописаната схема не е изобретение на Лукашенко, а е успешно отработена още през 2015 г. Тогава ставаше дума за бежанци от Сирия, които заради действията на режима на Асад и руските бомбардировки се промъкваха през границата със съседна Турция, от там през Балканите до Западна Европа. Не е случайно, че именно след тази миграционна криза в ЕС, за която обвиняваха Кремъл, отношенията между Брюксел и Москва се подобриха, а Путин излезе от международната изолация и отново се върна на масата за преговори със Запада. Така че този път Лукашенко реши да не изобретява велосипеда, а да действа по вече отработената ефективна схема.

Второто нещо за отбелязване е, че Лукашенко едва ли би тръгнал на открита ескалация със Запада самостоятелно. Повече от вероятно е – и тук трябва да си спомним изявленията на полските чиновници – че източникът на импулса, подбудил Лукашенко към тези действия, се намира в Москва. И за това има няколко причини.
От една страна Путин продължава да води своята хибридна война срещу Запада чрез своето де-факто прокси Лукашенко. Залогът работи: напрежението расте не само по границите на ЕС (които са и граници на НАТО), но и вътре в самия съюз. Засилват се разногласията както между страните-членки, подложени на атаката, така и в техните общества. Ръководителите на западните държави и техните силови структури са изправени пред избор, в който няма добър вариант.

Освен това чрез Лукашенко Москва за пореден път проверява реакцията на Запада на своите хибридни атаки и разкрива слабите страни в неговата система за защита, за да може след това те да станат цели на руската хибридна агрессия. При това Москва, както и в случая с агресията срещу Украйна, вдига ръце и се прави, че няма нищо общо с подобни действия.

Паралелно с това ситуацията на полско-беларуската граница бива използвана в руските информационни операции против Запада. Освен дискредитацията на действията на полските власти, неведнъж бива озвучавана и тезата, че Западът носи отговорност за мигрантската криза.

Освен това е очевидно, че още една от целите на тандема Лукашенко-Путин е провокирането на полските военни и граничари да използват оръжие против мигрантите, за да може след това да бъдат разпространявани ужасяващи кадри на разстрела на «мирни и невъоръжени» бежанци и ръководството на Полша да бъде обвинявано в антихуманни действия.

От друга страна, тласкайки Лукашенко към изостряне на отношенията със Запада, Путин по този начин още повече усложнява проблемите на своя «приятел» и още повече усилва контрола си над него, а и над Беларус. Тактиката на Кремъл е много проста: отначало на Лукашенко му се създават немалки проблеми, а след това се предлага решение за тях. Не безвъзмездно, разбира се, а в замяна на част от суверенитета на беларуската държава. Така, както и да се извърта Лукашенко, руската примка на шията му всеки път се стяга по-силно, а руският контрол над Беларус се увеличава. Главната задача на Кремъл в тази игра с беларуския режим е да усили максимално руското военно присъствие в Беларус, както и контрола над беларуските силови структури. Ако това му се удаде, то тогава вече няма да бъде важно кой е президент на Беларус. Важното ще е кой е върховен главнокомандващ в тази страна. А този гланокомандващ ще е властелин.

Игор Федик
The New Geopolitical Research Network