Неделя, 22 Октомври 2017, 09:38
Frognews
4| 10880 |04.10.2017

Кадик: Българското председателство няма визия, изпълнено е с корупция и ксенофоби във властта

.
Даниел Кадик
Корупция, лошо управление, изтичане на мозъци, най-бедната страна – тези определения обикновено се чуват, когато стане дума за България. Сега обаче пред страната се открива голям шанс да промени това положение: с председателството на Европейския съвет. Шанс, който сякаш ще бъде пропуснат.
Това  програмният директор за Югоизточна Европа на Фондация за свободата „Фридрих Науман" Даниел Кадик .

Ето  какво пише още той в сайта на Фондацията Freiheit.org:

"България поема председателството за пръв път, подготовката обаче видимо изостава, и то много. По този начин политиката и администрацията само затвърждават лошото мнение, което гражданите имат за тях.

Всъщност, на българското председателство не му потръгна още от самото начало. Първо Брекзитът придвижи България с половин година по-напред в листата на председателите, после пък премиерът Борисов подаде оставка и неизбежните предсрочни избори допълнително забавиха подготовката. И чак през май правителството създаде специално министерство за Председателството на ЕС, което започва на 4-ти януари 2018.

Показателна за хода на подготовката е уебстраницата на специалното министерство. Освен че е само на български език, тя и не функционира както трябва. Календарът със събития например може да се свали единствено като PDF-файл, а не се отваря електронно в същинския календар. Видим резултат от инвестираните 70 хиляди лева сякаш няма.

А България е една от страните в така нареченото „трио" (заедно с Естония и Австрия), което изработи своя „Осемнайсетмесечна програма". В нея влизат такива приоритети като нови работни места, ръст, сигурност, енергетика, свобода и справедливост. Когато триото представи тези приоритети, България така и не съумя да формулира конкретни собствени проекти. Министър Лиляна Павлова, която отговаря за Председателството, оповести единствено своите четири „К": конкуренция, кохезия, консенсус и култура.

Тя съобщи, че планът ще бъде одобрен от правителството чак на 20-ти декември. Така разработването на отделните точки си остава неясно, а в различни интервюта непрекъснато се добавят допълнителни приоритети, без да се посочва някаква ясна обща линия.

Тези приоритети трябваше да бъдат представени след правителствените заседания през юли. Ако човек събере различните изявления по въпроса, може да стигне до извода, че в приоритета „Консенсус" навярно влизат сигурността и миграцията, бъдещето на страните от Западните Балкани в ЕС и трайните усилия за интегрирането на Дунавския и Черноморския региони, както и създаването на европейска прокуратура. „Конкуренция" навярно включва конкурентоспособния вътрешен пазар, насърчаването на предприемачеството и социалните иновации, икономическия и валутния съюз, един устойчив енергиен съюз и бъдещето на труда в една по-справедлива Европа. В „Кохезия" се споменават следните приоритети: реформирана многогодишна финансова рамка след 2020, кохезионната политика след 2020, бъдещето на общата аграрна политика и нейното модернизиране и опростяване. При „Култура" изцяло липсват евентуалните подтеми.

Повод за критика дава и рамката на българското Председателство. Ремонтът на главната сграда за срещи все още не е завършен, игнорирани бяха липсващите строителни разрешения, а първоначалният бюджет от 17 милиона лева трябваше да бъде увеличен с още 28 милиона. Към това се добавят тежки обвинения за разхищение на средства за този престижен проект, както и за корупция при държавните поръчки.

На този фон докладите на Еврокомисията по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) не дават добра оценка за готовността на страната да се реформира. В последния доклад от 25-ти януари 2017 г., който обобщава десетгодишните опити за реформи в контекста на препоръките, съдържащи се в МСП, за България се казва: „Като цяло напредъкът през последните десет години не беше толкова бърз, колкото се очакваше, тъй че тепърва трябва да се преодоляват редица сериозни предизвикателства." България не е затворила нито една от главите, предвидени в МСП – нито по отношение на съдебната реформа, нито в борбата срещу корупцията, нито пък в специално въведената за страната категория „борба срещу организираната престъпност". Ето как във времената на прелом, когато ЕС има голяма нужда от обновление, председателството поема тъкмо страна, която сама най-малко се е реформирала.

Тревога буди и участието на крайните националисти в правителството. Три партии се обединиха в така наречените „Обединени патриоти" и управляват страната заедно с партията ГЕРБ на премиера Борисов. Така се стигна дотам, че известни ксенофоби, националисти и протекционисти застават начело на различни съвети ( в рамките на председателството – бел. ред.). Министърът на икономиката Емил Караниколов например ще оглави Съвета по конкуренцията, докато в същото време „патриотите" се застъпват за национализиране на предприемаческата политика в защита срещу чуждестранните предприемачи. Вицепремиерът Валери Симеонов изобщо не крие омразата си срещу малцинствата и публично нарича ромите „диви маймуни". Красимир Каракачанов, който през 2018 година ще влезе в Съвета по външните работи, разреши на своите съпартийци да блокират българо-турската граница по време на парламентарните избори и да упражняват насилие срещу турците с български паспорт, които искаха да гласуват в България.

Всичко това създава проблеми и открити въпроси в три посоки: благонадеждност, предвидимост и резултати. Доколко благонадежден е в България, а и в цяла Европа един ЕС, когато отговорността поемат хора, обявяващи се открито против всичко онова, което ЕС защитава? Доколко предвидими ще бъдат тези хора, когато са начело на съветите? Дали ги интересуват резултатите или по-скоро евтиният политически ефект на национално равнище? Нима тези хора, които трайно провеждат курс на конфронтация с така наречените от самите тях враждебни „външни сили", наистина ще съумеят да работят конструктивно?

Вместо да се представи като движеща сила за повече европейска интеграция, България просто потвърждава наличните резерви към нейното правителство и към администрацията ѝ. А това е особено тревожно, при положение че председателят на Еврокомисията Юнкер отвори дума за бързото присъединяване на България към Шенгенското пространство. На дневен ред непрекъснато излиза и евентуалното ѝ присъединяване към общата валута. Две неща, които – на фона на подготовката за Председателството – сякаш отиват в още по-далечното бъдеще.

Предизвикателства за ЕС – колкото щеш. Като държава на външната европейска граница с Турция, България би сторила добре да поеме активна роля. Отношенията с другите черноморски страни, бъдещето на европейската кохезионна политика, Брекзитът и реформата в ЕС – все теми, които специално в началото на 2018 година ще бъдат от особено значение. Така вместо да съграждаш, явно само ще администрираш.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Рекордна награда: Властите в Малта предлагат $1 млн. за главата на убиеца на журналистката 3| 2456 |21.10.2017 . Те са мили, но не ги правете свои любимци – опасно е! 1| 3467 |20.10.2017 . Хората от столичен квартал на протест под прозорците на Фандъкова 1| 2941 |20.10.2017 . Проф. Вучева: Орешарски и Борисов през 2014 г.можеха да спасят КТБ, но не го направиха 4| 8221 |19.10.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах