Как Ердоган и Фетуллах Гюлен се превърнаха от братя ислямисти в смъртни врагове

След като суспендира всички конституционни права и гаранции, както и Европейската конвенция за правата на човека, използвайки законовите възможности на извънредното положение, Ердоган управлява Турция днес, както сталинистките режими в Източна Европа след като бяха поставени там от съветските щикове в края на Втората световна война. Списъкът на злоупотреби е дълъг и нараства с всеки изминал ден. Досега 79000 държавни служители са освободени от длъжност, 40000 са в затвора в очакване на процес, 1016 образователни институции, в това число 15 университета са закрити, както и 129 благотворителни фондации. Същото важи и за 1125 граждански сдружения, 19 синдикати и 35 частни и военни болници, чиито имена са били своевременно променени на тези на османските султани. В ход е нещо, което силно напомня масовата национализация на частна собственост по времето на комунизма. Ердоган е конфискувал имуществото на 4500 частни компании и това на собствениците им, като по този начин ги оставя почти на улицата, освен ако имат активи в чужбина. Все още предстои да научим размерите на масовия лов на вещици на тези, които не са съгласни с дневния ред на ислямистката ПСР, но знаем, че десетки журналисти, писатели и светски активисти вече са арестувани. Особено драстичен е случаят с турската писателка с международна известност и защитник на човешките права, Аслъ Ердоган, която страда от диабет и астма, но е хвърлена в затвора и принудена да спи на напоен с урина матрак. Всички тези хора сега са колективно и нелогично обвинени, че са членове на изфабрикуваната терористична мрежа на Фетуллах Гюлен (FETO).

Така че, кой е Фетуллах Гюлен и каква е връзката му с Ердоган и турското общество?

Основните факти от живота и дейността му не подлежат на оспорване. Роден е в Ерзурум през 1941 г. в семейство на благочестиви мюсюлмани. За Гюлен се казва, че е започнал да изучава исляма в ранна възраст и е изнесъл първата си проповед едва четиринайсетгодишен. Знае се и че в зрялата си възраст той е прегърнал учението на ислямиста Саид Нурси и неговото движение Нур, което се смята за ислямско движение в опозиция на усилията на Мустафа Кемал Ататюрк да изгради светско турско общество в годините след основаването на турската република. По-късно Гюлен става виден ислямски проповедник, начело на собствено народно движение, наричано Хизмет (служба) или Джамаат (събрание). Съгласно информацията, движението, което мнозина считат за секта с Гюлен като върховен гуру, има най-малко три милиона последователи в Турция и много други извън нея. През 1999 г. Гюлен се премества в САЩ, уж за медицинско лечение, но според някои, защото очаква да бъде осъден по обвинение, че се застъпва за събаряне на светската власт. (Процесът се състоя през 2000 г.)
 
От идеологическа гледна точка, на пръв поглед Гюлен и Ердоган не могат да бъдат по-различни. Ердоган никога не се е притеснявал да потвърди своите твърди ислямистки убеждения и е чут да заявява открито, че е „слуга на шериата“, че целта му е създаването на „ислямска държава“ в Турция и вижда демокрацията само като инструмент за постигане на тази цел и нищо повече. От друга страна, Гюлен твърди публично, че подкрепя междурелигиозния диалог, светското правителство и многопартийната демокрация. За негова беда е ясно, че това е внимателно изработена обществена фасада, зад която радикалната ислямска идеология е лесно видима, ако някой си направи труда да прочете неговите писания, изчерпателно документирани в този отличен анализ.
 
Например, в една книга, описваща величието на пророка Мохамед като военен командир, Гюлен обяснява, че мюсюлманската омраза към неверниците е всъщност форма на състрадание, защото бидейки невярващи, те извършват несправедливост. Ето защо, този вид състрадание оправдава завладяването и убийството на неверниците от мюсюлманите. Защото, според Гюлен, „на тези, които служат на Единствения Бог и Му се покланят с вяра е взложено да осигурят справедливост в света. Ислямът нарича тази отговорност „джихад““. Между впрочем, Гюлен не оставя никакво съмнение за това какви са целите на джихада според него: „Той се стреми да предаде посланието на исляма към всички човешки същества в света и да създаде модел на ислямската общност в световен мащаб“. По-малко сложните ислямисти като Ердоган наричат това „ислямски халифат“.
 
Гюлен е много конкретен и по отношение на тактиката, която трябва да предприемат последователите му при осъществяването на тези цели, като ги инструктира посредством вътрешните комуникации на Хизмет как да превземат властта: „С търпението на паяк ние плетем мрежата си и чакаме хората да се хванат в нея“. В един видео клип на Хизмет от 1999 г. той съветва: “Изчакайте до момента, в който ще получите цялата държавна власт …“ Има много други съмнителни аспекти на начина на действие на Гюлен, като например използването на средства на правителството на САЩ в голямата мрежа от негови училища в Съединените щати, в измами с визи и прозелитизъм, като редица страни, с изключение на Турция, вече са забранили дейността му.
 
Важно е да се отбележи по отношение на Турция, обаче, че Гюлен и Ердоган работиха заедно за подкопаването на турското светско общество през първите десет години от управлението на Ердоган. Например, съдебната система на Ердоган оправда Гюлен по всички обвинения срещу него през 2008 г. Подобен е и случаят с обвинението на 3000 кюрди през 2010 г. от Гюлентистките прокурори, които сега на свой ред са задържани като терористи. Също така, през 2012 г. двама видни журналисти, Ахмет Сик и Недим Шенер, бяха хвърлени в затвора за написването на книга със заглавие „Армията на имама“, документираща престъпното влияние на Гюлен. Най-знаменателното дело до момента, обаче, започна през 2010 по двата огромни изфабрикувани заговора срещу държавата с имената на Ергенекон и Бальоз, съчинени от режима на Ердоган и бе изнесено от гюленистите в съдебната система и прокуратурата. Стотици високопоставени военни и журналисти бяха хвърлени в затвора за уж планиран преврат, без грам реални доказателства. В крайна сметка те бяха опрвдани и пуснати на свобода, но истинската враждата между анти-светските фанатици Гюлен и военните остава и е малко вероятно Хизмет да има нещо общо с опита за военен преврат на 15ти юли, както твърди Ердоган.
 
Въпреки това, няма съмнение, че бившите съюзници вече са смъртни врагове. Истинската причина за това може да е нещо толкова просто като борба за територия и пари между двама мафиотски Дона и може да не отразява реални идеологически различия. Добре известно е, че привържениците на Гюлен изиграха основна роля в документирането на огромните корупционни схеми на режима на Ердоган, след като той заплаши да затвори доходоносните турски университетски подготвителни училища, 75% от които бяха управлявани от Хизмет. Според оповестени данни, те са наброявали 3100 през 2014 г. с два милиона студенти, всеки от които е плащал по11000 щ. долара на година. Рано или късно ще стане ясно какви са причините за този сблъсък, но независимо от тях, за нас е ясно, че Ердоган не може да докаже вината на Гюлен по отношение на преврата. Остава фактът, че на сутринта на този преврат, слугите на Ердоган вече са имали списъци с хиляди хора, които да бъдат уволнени и арестувани.

Последвалите събития показаха красноречиво, че това, което наблюдаваме е чиста проба ислямистко заграбване на властта. За сега усилията да се разруши светския демократичен ред, създаден от Ататюрк, са успешни, но вероятността диктатурата на Ердоган да продължи дълго е нищожна.
 
От Алекс Алексиев
Bulgariananalytica