Как Индия ще измести Китай в глобалната икономика

Тези които са впечатлени от Китай често забравят, че в голяма степен ускореният растеж в страната преди 2008 г. се дължеше на процеса на прехвърляне на европейско и американско производство. Китайската икономика остава ориентирана към износа и вътрешното потребление представлява едва 38% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната – доста под нивото в много развиващи се и развити страни.

Китайските лидери се опитват да трансформират икономиката на страната си към модел, при който вътрешното потребление е застъпено в по-голяма степен. Те искат искат китайските домакинства да харчат много повече и да пестят много по-малко от сегашните близо 30% от доходите си.

Една от причините спестяванията да имат такова значение в Китай е основополагащият принцип в Конфуцианското общество за грижата за семейството. Китайците пестят, за да платят образованието на децата си, да покрият здравните си разходи, както и да си подсигурят пари за пенсиониране, тъй като не всички в Китай имат право на държавна пенсия.

През 2010 г. само 35% от населението извън градовете е било осигурено с държавна пенсия, която е била средно по 160 долара на месец. За големите градове цифрите са съответно 87% покритие и 440 долара на месец.

През същата 2010 г. китайското правителство обеща, че до 2020 г. всички китайци ще имат достъп до елементарно здравеопазване. Въпреки че дотогава има още 8 години, положението е доста критично, тъй като в някои провинциални болници най-квалифицираният медицински персонал са сестрите.

През изминалата година китайското правителство повиши минималната заплата в страната с между 20% и 30% в опит да подобри покупателната способност на населението. И все пак по-високото заплащане води до все по-масово релокиране на изискващи ниска квалификация производства към по-евтини страни като Виетнам, Бангладеш и Пакистан.

Освен това западните компании все по често избират да не споделят технологичен опит с китайските си партньори. Широко разпространено е мнението, че успехът на китайските производители се дължи именно на подобни технологични трансфери или на съвсем открита кражба на интелектуална собственост.

Неотдавна Китай понижи прогнозата за годишния си растеж до 7,5% от 8%. Но и тази цел изглежда е прекалено висока, тъй като демографската политика за по едно дете в Китай води до застаряване на населението и свиване на работната сила. Броят на китайците на възраст между 15 и 24 години намалява чувствително и през 2030 г. тази група се очаква да наброява едва 150 млн. в сравнение с 250 млн. през 1990 г. Като резултат работната сила в страната – китайците между 15 и 60 години – се очаква да достигне своя пик през 2014 г.

В същото време по-добрите условия за живот в селските райони понижават притока на евтина работна ръка към крайбрежните индустриални центрове. За разлика от Китай Индия не е прилагала мерки за ограничаване на раждаемостта. Китай все още има по-голямо население от това на Индия – 1,34 млрд. спрямо 1,24 млрд. (данните са от 2011 г.) Това положение обаче не се очаква да продължи дълго.

Нещо повече, възрастовото разпределение на индийското население изглежда много по-баланасирана, отколкото в Китай, където политиката на едно дете е в процес на преразглеждане, в светлината на негативните последствия за трудовия пазар и икономическия растеж в дългосрочен план.

Това означава, че съотношението на деца и възрастни хора към хората в трудоспособна възраст в Индия ще продължи да намалява, а в Китай да се увеличава.

Младите хора, разбира се, са по-мобилни, гъвкави и креативни. Тези преимущества обаче могат да се транслират в по-висока производителност и икономически растеж единствено при наличието на необходимото образование и възможности за работа.

Няколкото столетия британско колониално господство остави на Индия в наследство работеща демокрация и парламентарно управление. Както в САЩ индийските институции са много добре приспособени за управлението на една толкова голяма и религиозно многолика страна, където действията на централното правителство са ограничени от все по-силната регионална власт и слабите политически коалиции. Китай от друга страна продължава да бъде управляван от комунистическата династия на Мао, която в много отношения прилича на династиите, управлявали Китай през последните 3 хил. години.

Британците също така оставиха на Индия добре развита железопътна система, която позволява сравнително лесното придвижване на хора и стоки през субконтинента. За разлика от Индия, на китайските селяни, решили да се преселят в големите градове, може да не им бъде позволено свободно да направят това.

И разбира се, британците подариха на Индия английския език – изключително полезен в съвременния глобализиран свят и служещ като обединяваща сила в страна със стотици езици и диалекти.

Индия е наследила и британската правна система - коренно различна от тази, която се практикува в доминираните от партията съдилища на Китай.

Индия е и дом на голям брой високотехнологични компании като Tata Group, които са конкурентоспособни на глобалната сцена. В същото време Китай е обременен от контролираните от правителството банки и останалите неефективни държавни предприятия, които създават една четвърт от работните места в страната.

Все повече щатски и европейски компании изнасят обслужващия си персонал и дори юридическите си отдели в Индия. Аутсорсингът в Индия генерира годишни проходи от над 69 млрд. долара и представлява една четвърт от общия индийски износ

Ниските заплати в Индия наред с разпространението на английския език предлагат отлични условия за развитието на кол центрове.

Друго предимство, което обаче важи както за Индия, така и за Китай, е появата на все по-влиятелна средна класа. По данни на PricewaterhouseCoopers LLP през 2010 г. 470 млн. индийци, или 38% от населението, са разполагали с годишен доход от между 1000 и 4000 долара – достатъчно, за да се наблюдава ръст на потреблението на луксозни стоки. Броят на потребителите с подобни доходи се очаква да скочи до 570 млн. за десетилетие, а общият им доход да достигне 1 трлн. долара.

Индия също така има и сравнително независима централна банка, докато централната банка в Пекин е функция на държавата.

Не на последно място трябва да бъде спомената и изключително активната и независима индийска преса, която рязко контрастира с контролираната от Китай пропагандна машина.

Георги Стоянов