„Майн Кампф” от „бирения бунт” до „другата” Германия
От 1945 до края на миналата година авторските права за "Майн Кампф" се държаха от баварското министерство на финансите, което забраняваше препечатването й. Срокът изтече и забранената книга моментално видя бял свят и в Германия. Експерти от Мюнхенския исторически институт твърдяха, че опитите да се прикрива "Майн Кампф" от читателите не помагат никому, защото колкото повече мистерия обвиваше Хитлеровата книга, толкова по-интересна ставаше тя за хората. Във Франция, напр. се продават годишно по 1 500 екземпляра, при това на цена от 36 евро, което никак не е малко, още повече, че книгата може да се намери съвсем безплатно и в интернет.
Не е ли безотговорно книгата на един масов убиец като Адолф Хитлер да се продава свободно в германските книжарници? Мисля, че не е, коментира за Дойче Веле Сузане Шрьоер. Защото Германия днес е много по-различна от онази Германия по времето на Ваймарската република, в която десни демагози можеха да манипулират масите с примитивна пропаганда. По онова време болшинството германците бяха силно повлияни от авторитаризма на кайзерова Германия и се отнасяха недоверчиво към младата демокрация. Критиците сигурно ще кажат, че и днес има хора, които отново приветстват крайнодесните лозунги. Да, вярно е. Това показват и демонстрациите на движението "Пегида", както и подстрекателските постинги в социалните мрежи. Но тези настроения не са преобладаващи в Германия. Мнозинството германци са убедени в предимствата на демокрацията. Германия е стабилна демокрация – това си личи и при сравняването й с други страни. Разбира се, тази демокрация не е нещо веднъж завинаги дадено – за нея трябва да се борим всеки ден. Но 70 години след края на Втората световна война, наистина няма никакъв повод да изпитваме страх от демагогията на "Майн Кампф", твърди Шрьоер.
"Моята борба" е исторически документ, казва социологът Хорст Пьоткер. Според него хората трябва да прочетат тази книга, за да разберат на какви престъпления са били способни нацистите и защо толкова много германци са ги последвали.
Асоциацията на учителите в Германия пък отчете, че дълго коментираната версия на книгата на Адолф Хитлер «Майн Кампф» трябва да бъде включена в училищната програма за противодействие на екстремизма.
Изданието е солено и в Германия, то струва цели 59 евро, но тиражът е доста ограничен – едва 4000 екземпляра, което вероятно ще ги превърне в библиографска рядкост. Впрочем никой не е пророк в собствената си страна - в чужбина издаването на "Майн Кампф" не е спирало, налице са между 50 и 60 млн. копия на оригиналната версия. Турция , напр. е едно от местата, където "Моята борба" се радва на неочаквана популярност. В палестинските територии книгата стигна до №6, у нас може да се намери както на пл. „Славейков”, така и в интернет.
А проф. М. Семков пише за нейната предистория: „За Адолф Хитлер написването на „Моята борба“ е финалът на приключението, влязло в историята на Германия като „бирения бунт“. На 8 ноември 1923 г. вечерта в огромната мюнхенска бирария „Бюргербройкелер“ се провежда събрание с участието на членове на баварското правителство начело с провъзгласения за генерален комисар на Бавария Густав фон Кар. Внезапно събранието е прекъснато от водени от Хитлер членове на неговата Националсоциалистическа германска работническа партия (НСГРП). Бирарията е обградена от 600 щурмоваци — щурмови групи, нацисти, обикновено бивши военни, но и лумпени, дори криминално регистрирани лица, хомосексуалисти и т.н., организирани за охрана на уличните демонстрации на НСГРП и за въоръжена разправа с обявените за „неприятели“. Облечени са в кафяви ризи, брич и ботуши. Кафявият цвят е официализиран от Хитлер и дава основание с разрастването на националсоциалистическото движение в антинацистка литература да се пише за настъпление на „кафявата чума“. От 1922 г. щурмовите отряди са под командването на Херман Гьоринг, по-късно — на Ернст Рьом). Започва един почти оперетен спектакъл. На входа на бирарията подава „муцуната“ си тежка картечница. Обграден от щурмоваци Адолф Хитлер нахлува в залата. Сред шума от счупени халби бира и столове кандидатът за германски диктатор се качва на маса, вади пистолет от задния си джоб и стреля в тавана. След това се насочва към трибуната, на която фон Кар стои със зяпнала уста, и изкрещява: „Националната революция започна!“
Моля, подкрепете ни.