Мамят ни за генно-модифицирани храни

Продуктите не са етикирани и съдържат в себе си такива съставки или са изцяло видоизменени. Това обясни Ивайло Попов координатор на ГМО кампанията в Eкологично сдружение „За земята”. По закон в сайта на Министерството на здравеопазването трябва да е качен списък с генно-модифицирани организми (ГМО). „Ние такъв не откриваме, а ни е необходим, тъй като разследваме за кои храни е разрешeно да се получават чрез генетична модификация у нас и за кои не. Затова смятаме да ги атакуваме по съдебен път”, обяснява Ивайло Попов. За поискания от сдружението списък здравното ведомство ги препраща към изготвения общ списък на ЕК, тъй като в него са посочени разрешените генно-модифицирани култури за всички държави от ЕС. Той обаче не хвърля светлина върху позволените у нас ГМО и от него не става ясно за кои храни има разрешение да се модифицират. По закон те трябва да бъдат съссъответни етикети, но у нас все още такива няма. От друга страна големите компании успяват да се скриват и зад фирми, които използват продуктите им като съставки в произвежданите от тях храни. Така потребителите, закупувайки стоката, изобщо не узнават за наличието на генно-модифицирани съставки и практически стават жертва на производителите на „подобрените” култури. Целта им е трупане на огромни печалби,  разчитайки на неинформираността на потребителите.

От Eкологично сдружение „За земята” смятат, че в момента има опасни продукти на нашия пазар. Предположенията им се основават на проведеното от тях, Фондация “Мейдей” и „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие” във Варна няколко месечно изследване, което имало за цел да провери дали всъщност има генно-модифицирани  храни у нас. Резултатите показали наличие на такива. Направените тестове били върху пет групи продукти, съдържащи соя (шоколади; месни продукти, кремвирши; соеви сосове; соеви зърно, ядки, кубчета; шоколадови вафли) и още пет други групи, съдържащи царевица (царевични продукти – нишесте и брашно; царевица – консервна и кочан; пуканки; печени царевични ядки; царевични пръчици). Оказва се, че в три от групите – шоколадови вафли (соевия лецитин, използван  като стабилизатор); соеви зърно, ядки, кубчета и соеви сосове, експерти доказват сигурното наличие на ГМО в поне един продукт от тези групи.

Ето какво ни разказа Ивайло Попов, относно реакцията на компетентните органи у нас по проблема, след като от Eкологично сдружение „За земята” са известили за резултатите:

- Какво направихте с получените доказателства?

- Първо пратихме всички документи до „Регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве” (РИОКОЗ) във Варна, тъй като там правихме изследването. От там ни казаха: „Ами ние работим само по един план, който е изготвен от „Националната инспекция по опазване  и контрол на общественото здраве” и нямаме ресурси за повече проби”. А нашата цел беше да им дадем резултатите и пробите, за да могат пак да направят изследването. Тогава се обърнахме съответно към „Националната инспекция по опазване  и контрол на общественото здраве”, където ни казаха абсолютното същото. Поискаха ни да си платим, за да направят пробите, тъй като и те нямали достатъчно пари... Ние останахме изумени...бяхме свършили повече от половината им работа и това, което очаквахме, е просто и те да си свършат тяхната. Все пак ние не можем да наложим санкции и да проследим от къде идват тези продукти...Но се оказа, че ако искаме нещо да стане по случая, трябва да си платим мисля, че по 300 лева за всяка проба. 
- Какъв беше другият ви ход?

- Не ни остана нищо друго освен да се обърнем към министъра на здравеопазването и експерта по ГМО в министерството. От там обаче ни казаха, че работят по утвърдени планове и да се обърнем към „Националата инспекции по опазване  и контрол на общественото здраве”, с което всъщност се затвори кръга. Единствено медии се отзоваха, станаха големи скандали, но така и нищо не се направи. Убедихме, че контрол на ГМО в тази държава на този етап няма.

- Какво ще предприемте сега?

- Отново кандидатствахме с проект по програма във ФАР през ноември 2007 г. за изследване на ГМО у нас, но не ни го одобриха. За съжаление и ние не можем да го проведем, тъй като ни липсват средства.
- Все пак кои култури у нас изобщо не могат да се модифицират?

- По закон в България може да се отглежда ГМО с издаване на разрешение с изключение на 5 групи култури: тютюн, маслодайна роза, лозя, памук и всички плодове и зеленчуци. Смята се, че тези култури са стратегически за България и затова не се позволява модификация на гените им. Преди месец обаче двама депутати от „Коалиция България” - Стойко Танков и Трифон Митев са предложили изваждането на памука от забранените за ГМО култивирани растения. Това означава, че вече някой има интерес да отглеждат този памук в България.

- Какви биха били последствията от това?

- Хората, които отглеждат такава култура са застрашени от кръстосване на памука им с вече генно-модифицирания такъв. Ще се създадат големи затруднения и на контролиращите органи. От друга страна например, при вкарването на генно-изменен памук в Индия от огромната биотехнологична коорпорация „Монсанто”, милиони хора се разоряват, тъй като си купуват от нея семена с вървящите към тях пестициди на четворно по-високи цени. Отделно през 2007 г. д-р Гурпиар Синг оповести, че в Пунджаб, Индия фермери и наемни работници страдат от кожни алергии и белодробни проблеми след събиране на реколтата от видоизмения памук. За влиянието върху околната среда и цялата еко верига дори и не искам да мисля...

Йочка Димитрова