НДК поглъща 27 бона на ден

1981 г. България чества 1300 години. В чест на историческото събитие в центъра на столицата се появява нов архитектурен мастодонт - Народният дворец на културата. Като "народно" средище първото събитие, което се провежда под неговия покрив, е 12-ият конгрес на БКП. Тогава никой не подозира, че с течение на времето НДК ще стане прицел на немалко приватизационни апетити, които поне досега винаги са завършвали с фиаско.

Модерен конферентен център, оборудван с последен писък на техниката. Това са плановете на финансовото министерство за Националния дворец на културата, след като държавата си взе култовата сграда и смени ръководството. Идеята е да се изградят голям пресцентър, както и wireless зали, за да може да се създадат необходимите условия на участниците и да се отразяват подобаващо важните събития, които ще се привличат в двореца на културата. След обновяването НДК ще се превърне в отличен конгресен център, категорични са от финансовото министерство. Все още обаче е рано да се правят мащабни планове, тъй като не се знае в какво финансово състояние се намира дружеството, обясниха още от ведомството на вицепремиера Симеон Дянков.

Очаква се до месец да приключи проверката на проведените процедури за обществени поръчки. След това ще бъде извършен цялостен одит за финансовите потоци на дружеството за последните десет години. Едва когато цялата ревизия приключи, ще стане ясно в какво състояние в действителност е НДК и има ли изобщо средства и какви за изпълнението на плана за развитието му. Според експерти и в бъдеще сградата ще е център предимно за култура и международни срещи. Но базарите, целогодишните сергии и сезонните изложения също може да останат, защото носят основните приходи на дружеството, което стопанисва двореца.

Всъщност от 1991 г. той е оставен изцяло на самоиздръжка. В бюджета не е постъпил нито лев от данъци, платени от НДК. Тази "привилегия" се дължи на особения статус, какъвто вече не съществува в правния мир - той се води "стопанско-творческо обединение". Намира се под шапката на Министерството на културата, но държавата не му дава нито лев. За това пък и не прибира нито лев от него. Тъй като не е търговско дружество, в регистрите НДК съществува под името "друг вид субект" с предмет на дейност "експлоатация на театрални сгради, музикални и концертни зали и студиа". Земята около него обаче е публична общинска собственост.

Всеки ден съществуване на двореца гълта 27 000 лева, които той си "изкарва" сам - с изложения, концерти и различни форуми, които приютява в залите си. Според досегашния му директор Христо Друмев това прави около 10 млн. лева на година, като само сметките за електричество са около 1,5 - 2 млн. лева. "Ако някой е съгласен да губи годишно 10 милиона лева, нека вземе НДК", коментира той неотдавна при лансирането за пореден път на идеята НДК да бъде продаден. По думите на експерти, в момента сградата му се оценява на около 1 млрд. лева. Преди около три години обаче тя е струвала поне двойно, тъй като недвижимите имоти в района тогава вървяха доста по-скъпо.

За приватизация на НДК според Друмев е говорено поне 20 пъти. За последен път - само преди година, когато продажбата му влезе в един от списъците с антикризисни мерки, обсъждани от кабинета. За първи път за продажба на двореца пък става дума през 2000 г. Тогава Агенцията за приватизация взема решение да сложи сградата на тезгяха. По същото време бизнесмени предлагат да бъде направено РМД (работническо-мениджърско дружество) и по тази линия да се върви към вътрешна приватизация. Христо Друмев разказва, че е бил търсен от подобни хора с предложение той да бъде един от участниците в РМД-то, което да извърши операцията. "Те и към двореца на културата подхождаха както към предприятията, които продадоха на скрап. Тези "бизнесмени" станаха милиардери, използвайки пролуките на нашия икономически преход. За НДК обаче не намериха пролуки", каза тогава Друмев.

Много активно идеята за продажба на двореца се разгръща по време на управлението на Иван Костов. Тогава обаче тръгват подписки на интелектуалци срещу идеята дворецът да бъде продаван и в крайна сметка кабинетът се отказва. Вместо това се заговаря да бъде изготвен специален закон за НДК, който и до момента е с неустановен статут - въпреки че е собственост на Министерския съвет, не публикува приходно-разходни отчети и баланси, не прави общи събрания и не разпределя дивиденти. Последният му финансов отчет датира от 2003 г.

По време на епохата "Друмев" НДК стана основно средище на изложения от типа на "Произведено в България", международни и български конгреси и други форуми. Като световен конгресен център той дори е получил няколко награди - миналата година например се оказа втори в света по време на престижен форум в Ливърпул. Участва редовно в най-големия пазар за конгресен туризъм във Франкфурт, където организатори на конгреси от цял свят търсят дестинации, за да проведат там мероприятията си.

Според Друмев на подобни форуми НДК печели именно с вида си, наподобяващ музей, който много малко подобни центрове притежават. Въпреки този облик дворецът е обзаведен с технически средства, последен писък на модата. В зала 1 и 3 може например едновременно да се правят симултанни преводи от 14 езика - нещо, което почти не съществува като възможност в други конгресни центрове. Има и пет видеостени. (Стандарт)