Нескопосан PR или несръчна клоунада

Решил, че е попаднал в центъра на общественото внимание, др. Иванов се втурна в нелепи операции за издигане на служебния си престиж, като се превърна в лесна жертва на някакъв недоучил „специалист“ по PR.

Вижте амбициозно заглавие и текст: „Новото ръководство на Държавната агенция за бежанците откликна на тревогите на хората в „Овча купел“ и излезе с решение регистрационно-приемателният център остава отворен само за деца-бежанци“.

Смешно е да взимаш решения за нещо, което отдавна е уредено. Решението за затваряне на т. нар. високо тяло на Регистрационно–приемателния център в Овча Купел е взето преди повече от година и е обявено публично по БНТ от тогавашния председател Мариана Тошева точно на 13 март 2024 г. Г-жа Тошева едно към едно изрича думите, които днес каканиже Иван Иванов, подлъган от неподготвената си пи-арка.

„Моето твърдо намерение е този център да остане само център за деца от затворен тип“, отсича Иванов. Това намерение не е само негово. То е заварено положение, защото предишното ръководство е сключило споразумение с УНИЦЕФ и е осигурило средства за обособяване на ниското тяло като приемателен център за деца.  

Др. Иванов, изглежда, че имате намерение да правите център от затворен тип? За деца? Споделихте ли намеренията си с УНИЦЕФ?

Хубавото е, че представителите на Европейската комисия не четат нашенски медии. Иначе току-виж, че са възобновили наказателната процедура за нарушаване на правата на децата-бежанци, която зорлем бе затворена през 2024 г. Нека направо да попитаме др. Иванов по чия приумица през ХХI век държава-членка на Европейския съюз ще заключва деца-бежанци в център от затворен тип?!

„Втората сграда, т. нар. високо тяло, ще бъде ремонтирана и оставена като дълбок резерв при евентуален бежански натиск“, смята военнополитическият стратег.  Ако това е така, защо в териториалното поделение все още работят служители като за капацитет от над 1 300 души? Какво вършат в момента тези повече от 60 настанители, преводачи, регистратори, интерюисти, психолози, социални работници и охрана при наличието само на 36 деца, които към момента пребивават в центъра?

Всъщност високото тяло няма как да бъде оставено в какъвто и да било резерв. И няма как да бъде затворено. Съобразно разпоредбите на новия Пакт за миграцията и убежището, държавата трябва да гарантира капацитет за прием, какъвто към момента ДАБ не притежава. Ремонтът на сградите би трябвало да гарантира тъкмо този задължителен минимум, предвиден в пакта. Ето защо центърът в Овча Купел няма как да бъде превърнат в „затворен“ тип.

По същия начин стои въпросът и с РПЦ–Харманли.

„Председателят на Държавната агенция за бежанците Иван Иванов извърши проверки на регистрационно-приемателните центрове в София“, пише в сайта на агенцията.

Е, и? Какво друго би трябвало да прави новоназначен председател на институция, освен да обиколи  поверените му поделения?! И необходимо ли е да тръби за тези рутинни дейности?

Ето и констатациите на Иванов: „Това са помещения, в които не може да живее нормално човешко същество!“. С тази стряскаща „новина“ председателят на ДАБ се опитва да ни информира, че е открил топлата вода. Но изводът за недопустимите условия в центровете на ДАБ бе направен още през 2022 г. от депутатката Елисавета Белобрадова. По нейно предложение тогавашният председател на ДАБ Петя Първанова бе изслушана в Народното събрание. Именно лошите условия за живот в регистрационно-приемателните центрове стават причина за оставката на г-жа Петя.

След назначаване на ново ръководство през 2022 г. почти веднага са затворени четири халета и цял корпус на РПЦ-Харманли. Затворени са и „етири етажа от РПЦ–София. Запечатани са и стаи, които отстъпват по комфорт дори на килиите в Софийския централен затвор. След което капацитетът за прием на ДАБ спада от 6 000 на 3 200.

Докато посочва пред медиите компрометирани помещения, Иван Иванов услужливо си спестява важен факт: че през 2023 г. през наличните само 3 200 места за настаняване са преминали 24 000 чужденци! Като прибавим 2022 и 2024 г., техният брой надхвърля 55 000 настанени лица. Дали някъде съществува сграден фонд, способен да издържи подобно натоварване дори при нормална експлоатация?

Вместо да се показва по „телевизора“ и да се жалва пред медиите  предишното ръководство сезира своя принципал – правителството, за необходимостта от средства за ремонт в териториалните поделения. Сезира не един премиер или Министерски съвет, а седем правителства и седмина министър-председатели. В период, когато в забързан каданс се сменят служебни и редовни правителства, парбаменти и депутати, пари така и не са отпуснати. А Европа отдавна е спряла финансирането на ремонтни дейности.

Дали др. Иванов се е запознал с постъпките, които старото ръководство на ДАБ е предприело в търсене на нови места за настаняване извън централните градски зони на София и Харманли? Или е по-изгодно да поискаш цялостна финансова ревизия на ДАБ за последните 15 години и открито да намекваш, че преди теб никой нищо не е направил?   

Заглавие: „Председателят на Държавната агенция за бежанците Иван Иванов лично връчи решение за международна закрила по молба на сирийско семейство“.

Твърдение: Това е първият председател на ДАБ, който провежда лична среща и разговор с потърсили убежище и закрила, за да им връчи решения по молбите им.

„Красиви, чисти млади хора, наша утрешна опора!“

Леле! Това бил първият председател на ДАБ, който лично се срещнал с бежанци. Ми предишните какво са правили? Подобно самонадеяно твърдение на Иванов би звучало твърде смело, ако не беше смешно. Дори жалко. Още повече, когато в срещата участва двукратен бивш председател на ДАБ (Никола Казаков), който за годините, през които ръководи агенцията, вероятно се е срещал поне веднъж с човешки същества, търсещи закрила.

А нима Мариана Тошева с 30-годишен опит на терен в най-тежките години на миграционната криза не се е ръкувала с жив бежанец и не е изслушвала молбите и благодарностите му? Нима през 33-годишната история на ДАБ нито един от предишните й председатели не е посетил териториалните й подразделения и не е разговарял с кандидатите за бежански статут? И само „гениалният“ Иван Иванов се е сетил лично да връчи документите на ощастливените бежанци?

Дали оттук нататък председателят на ДАБ ще връчва статута на всички бежанци на територията на България?  Как би се справил примерно с 24 000 решения? Всяко ръкостискане ще бъде ли документирано и обнародвано във Фейсбук? А кой ще връчва решенията за отказ на закрила?

Прекомерната показност и фалшивата активност винаги се обръщат срещу авторите си. Представете си какво би станало, ако шефовете на НАП или на КАТ със сърдечно ръкостискане ти връчат някое и друго наказателно постановление… Или ако председателят на състав от Градския съд ви удостои с честта лично да ви обяви присъда за лишаване от свобода?

Намирам за недостойно да масажираш хипертрофиралото си его, като използваш трагедията на хора, бягащи от война. Да търсиш евтина популярност, позирайки пред жертви на социални бедствия, изминали хиляди километри, оцелели в нечовешки условия, изгубили дом и близки. Подобен подход компрометира всяка идея за състрадание и хуманизъм.

Заглавие: „Новият председател на Държавната агенция за бежанците Иван Иванов към неправителствените организации: Само заедно - държава и НПО-сектор, можем да дадем силна подкрепа на хората, принудени да напуснат родината си“.

Щеше да е прекрасно, ако наистина го мислеше. Иванов дори не разбира какво значи НПО. Това личи от хвалбите му, че наред със „сериозния опит в управлението на държавни структури“ бил работил активно и в неправителствения сектор, а като служител на ООН се оказал в зона на бойни действия, където „имало над 5 хиляди бежанци“. Др. Иванов още не е разбрал, че ООН не е НПО. Подобно твърдение издава фундаментално неразбиране на механизмите, с чиято подкрепа функционира гражданското общество. Неразбиране и невежество за ролята, която играят неправителствените организации в системата за закрила на бежанците. Как ли ще работи с тях партийният стратег о. з. Иванов?

И накрая: кризисният PR е специализирана област в комуникациите, която се фокусира върху управлението на репутацията и имиджа на компания, организация или личност по време на криза. Целта на кризисния PR е да минимизира негативните последици от събития или ситуации, които могат да повлияят неблагоприятно върху доверието, общественото мнение и престижа на съответната институция. С други думи, кризисен PR се прилага при кризи.

Ала в момента няма криза. В шестте центъра на ДАБ пребивават само 500 души, но председателят на ДАБ ката ден се напъва да ни внуши от телевизионните екрани, че героично бори несъществуващи проблеми. Добре, че не беше в ДАБ през 2013, 2014 или 2024 г., защото тогава сигурно нямаше да мигнем от „младоликата“ му физиономия и от истерията, с която щеше да ни залее.

Нека да припомним, че през 2024 г. при най-голямата криза за страната ни, с най-много търсещи закрила чужденци (24 000), при намален административен капацитет на ДАБ, при оскъден ресурс за настаняване, липса на средства и т. н., никой не усети, че се справяме с бежанска криза, че сме като на война и пред катастрофа. И от изток, и от юг прииждаха мигрантски вълни. Самолети стоварваха мигранти, регистрирани у нас и избягали на запад. Но никой не разбра, че сме в криза. Така се прави кризисен PR. 

Сегашните комсомолски напъни на Иванов да изглежда драматично-величав наподобяват клоунада.