По данни на директорa на ОДМВР Пловдив – ст. комисар Васил Костадинов, в операцията, реализирана в нощта срещу 16 август, задържаните са заварени от полицията и агентите на ДАНС, докато са гледали футболната среща между „Лудогорец“ и „Ботев“ (Пловдив).

 

Локацията е бивше заведение срещу Младежкия хълм, функционирало като затворен клуб. Според разследващите мястото е ползвано за периодични сбирки от около две години.  На място са намерени множество предмети с неонацистка символика, включително свастики, знамена и пропагандни материали.  Задържани са 15 мъже и 3 жени (една от които е 17-годишна). Местните органи посочват, че сред тях има както ученици, така и работещи лица от различни професии. Сред арестуваните е и 18-годишният младеж, обвинен за брутално нападение над непалски граждани през юли, освободен дни по-рано под гаранция от 700 евро. Семейството му също попада сред арестуваните.  Проверява се косвена съпричастност и познанство на арестуваните с лица, фигуриращи в разследването за жестокото убийство на Георги Кузев на Младежкия хълм.  Образувано е досъдебно производство по чл. 162, ал. 1 от Наказателния кодекс – за проповядване на расова, етническа или религиозна омраза и дискриминация.

 

Петимата младежи, задържани за убийството на Младежкия хълм, са били част от групата, която се събирала в разбитото от полицията и ДАНС неонацистко свърталище. Двете момичета и трите момчета са ходили на сбирки там, съобщава пловдивското издание „Марица“.

 

Любопитен детайл от разследването показва, че същото помещение е било проверявано от полицията още през ноември 2023 г., когато пак са открити свастики. Тогава обаче е задействан познатият институционален омагьосан кръг – образуваното досъдебно производство е било прекратено от прокуратурата и съда поради липса на доказателства за извършено престъпление от общ характер. Така клубът продължава необезпокоявано да функционира още две години под формата на „частен клуб с лимитиран достъп“.

 

За разлика от 90-те години, когато подобни групи са се събирали на публични места, днешните радикални мрежи действат изключително конспиративно. Те използват криптирани чат групи и затворени онлайн форуми, където достъпът се дава само след гаранция от друг член. Събират се  в частни физически помещения с ограничен достъп подобно на наетия обект в Пловдив, за да се предотврати прослушване и външно наблюдение.

 

За да проникнат службите в подобна затворена клетка и да съберат правно издържани доказателства за организирана престъпна група (по чл. 162 от НК), се изискват месеци оперативна работа и използване на Специални разузнавателни средства.

 

В исторически план борбата срещу сайтовете и пропагандата на „Кръв и чест“ у нас удря на камък заради международни и правни спънки. През 2000-те при опити за закриване на техни сървъри, базирани в САЩ, американските партньори отказват съдействие, като се позовават на Първата поправка от Конституцията си, гарантираща свободата на словото без значение от съдържанието. В България пък липсата на ясен регламент в законите за забрана на самата символика и нацистките знаци пречи на властите да конфискуват подобни предмети извън контекста на извършено насилие.

 

Накратко, властите са знаели за съществуването на групата, но са действали реално едва тогава, когато абстрактната омраза е преляла в кървави улични нападения и тежки криминални престъпления, а общественият натиск след побоя над чужденци и убийството в Пловдив е елиминирал възможността казусът отново да бъде прекратен с лека ръка.

 

Британските корени: Пънк, омраза и "Rock Against Communism"

 

За да се разбере същността на „Кръв и чест“, е необходимо да се върнем в Обединеното кралство през 1980-те. Организацията е създадена през 1987 г. от Иън Стюърт Доналдсън – фронтмен на ой пънк/скинхед групата Skrewdriver, печално известна с неонацистките си текстове и част от движението RAC (Rock Against Communism). Доналдсън и съмишлениците му се отцепват от Британския национален фронт (National Front), обвинявайки го в неспособност и корупция, и поставят началото на независима субкултурно-политическа мрежа. Името „Blood & Honour“ е директен превод на девиза на Хитлерюгенд “Blut und Ehre”.

 

Идеологическата рамка на групата се основава на бял супермасизъм и неонацизъм, проповядване на расова чистота, превъзходство на бялата раса и антисемитизъм. 

 

Участниците следват концепцията за „14-те думи“: "We must secure the existence of our people and a future for white children" („Трябва да осигурим съществуването на нашия народ и бъдеще за белите деца“).

 

Музиката се използва за финансиране на движението, радикализация и вербуване на младежи. Чрез лейбъли и концерти „Кръв и чест“ натрупва огромни средства за разпространение на екстремистка литература.

 

През 90-те в „Кръв и чест“ се оформя силовото и въоръжено крило – Combat 18 (C18), където цифрите 1 и 8 обозначават първата и осмата буква от латиницата. C18 поема по пътя на открития тероризъм, политическите убийства, палежите на домове на имигранти и бомбените атентати. В редица държави, включително Великобритания, Германия, Канада и Русия, „Кръв и чест“ и Combat 18 са официално забранени и класифицирани като терористични организации. 

 

Неонацисткият клон в България

 

В България идеите на „Кръв и чест“ проникват в края на 90-те чрез скинхед субкултурата, футболните агитки и ъндърграунд концерти, често организирани нелегално. През годините българското разклонение функционира предимно конспиративно, макар и с периодични публични прояви.

 

През 2011 г. членове на „Кръв и чест“ участват в погромите в Катуница срещу семейството на Цар Киро. Тогава роднини на покойния вече ромски бос Кирил Рашков прегазиха с буса си 19-годишно момче и то почина. Инцидентът отприщи война между българи и роми, в която се включиха и футболни агитки и се стигна до палежи, унищожаване на имущество, денонощно полицейско присъствие и още един смъртен случай.

 

През 2013 г. българската клетка на „Кръв и чест“ прави опит да се регистрира и заявява публично политически амбиции да участва в избори. Опитът е осуетен от прокуратурата и правоохранителните органи. 

 

Групата системно привлича вниманието на службите с расистки нападения над чужденци, роми и хора с алтернативна визия. Членове на движението често се застъпват или припокриват с крайнодесни фракции от футболни агитки. 

 

В българския Наказателен кодекс проповядването на фашистка, неонацистка и расистка идеология, както и подбуждането към омраза, са регламентирани в два основни състава – престъпления против републиката и престъпления против равенството на гражданите.

 

За проповядване на фашистка или антидемократична идеология законът предвижда лишаване от свобода до 3 години или  глоба до 3000 евро. За подбуждане към омраза и дискриминация наказанията, предвидени по закон, са лишаване от свобода от 1 до 4 години, глоба до 5000 евро и обществено порицание. За употреба на насилие поради раса, народност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения, мерките са същите като за подбуждане към омраза.

 

По-сериозно е наказанието за организирани групи. В закона пише, че „който образува, ръководи или членува в организация или група, поставила си за цел извършването на горепосочените деяния“ подлежи на лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 5000 до 15 000 евро (за организатори и ръководители), и лишаване от свобода до 3 години (за участници). 

 

Важно допълнение към закона е това за расистки и хулигански мотиви при телесни повреди. При нанасяне на телесна повреда, подбудена от расова или етническа омраза, предвидените в НК наказания са значително по-тежки спрямо стандартните състави за телесна повреда.