Православната църква почита свети Трифон, празнуват лозарите, кръчмарите и градинарите

Народният празник Трифон Зарезан се почита от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. В България е запазено и отбелязването на празника Трифон Зарезан на 14 февруари.

Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на св. Трифон били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили над своето чедо да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод. Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.

Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, но не преследвал последователите на Иисус. И Бог му сторил милост за това. Той имал дъщеря Гордиана - умна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в това време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но накрай родителите й се убедили, че за болестта й няма лек. Тя обаче непрестанно повтаряла едно и също: "Никой не може да ме излекува, освен Трифон." Тия думи отдавали на душевното й страдание и ги отминавали без внимание. Но когато нямало вече какво да правят, императорът наредил да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат. Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И понеже Бог тъкмо чрез него дал изцеление на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и истинският Бог, в когото вярват християните, е излекувал девойката, била очевидна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се изпълнил с радост. Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин. Той дарил богато свети Трифон и с благодарност го изпратил у дома му. Но сърцето на юношата било чуждо за богатството, затова той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се. Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест.

Трифоновден се нарича Трифон Зарезан именно заради традиционното зарязване на лозята. Празникът е посветен на виното, в много градове и особено в тези, които имат традиция във винопроизводството, той е всенароден празник с веселби и пълни чаши с вино, както и с конкурси за най-добър винопроизводител и най-добро домашно вино.

В народните традиции Трифон Зарезан е мъжки празник, а обредите и обичаите са свързани с лозята и виното. Лозарите отивали на лозето в ранната утрин на празника, пременени в нови дрехи и с торби, пълни с ритуални ястия – обреден хляб, варена кокошка, сланина, туршия, бъклица с вино. Поливали косера си с вино, отрязва три пръчки от три различни лозници и свивали венец от тях. Плисвали бъклицата на лозето – за да е плодородна земята, да се народи много грозде, да тече много вино. Богатата обредност за празника е свързана именно с надеждите за берекет, за плодородие. Изяждали обредните ястия, които носели, избирали цар на виното и го занасяли на ръце до мястото, където се празнувал с всенародно веселие и пищни трапези денят на Свети Трифон.

На Трифоновден празнуват не само носещите името на светеца, не само лозарите и винарите. Кръчмарите и градинарите също приемат св. Трифон за свой покровител и отбелязват подобаващо Трифоновден.

Интересен обред за празника може да бъде видян в Родопите – заплашване на овошките, които не раждат, който се изпълнява от двама мъже – единият размахва брадва, като че ще сече яловото, а другият го разубеждава. Този ритуал е наречен трифоносване на дърветата и е ограничен само до родопския край за разлика от зарязването. Още по-интересен е обредът с нарочно порязване на три места от бръснар на врата на мъжете, които не успяват да имат деца, за да са плодовити и да заченат невестите им. Този ритуал също е ограничен само сред родопчани.

Сред ритуалите за празника е и приготвянето на обредна трапеза. На нея съвсем естествено централно място се отделяло на виното – питието на боговете, питие, с което у нас отбелязваме и тъжни помени, и весели празници – поливаме и изпращаме и мъртъвците си, и посрещаме новия живот. Домакините приготвяли обредни ястия – прясна пита, дипла пита, варена кокошка, пържени яйца, домашно омесен хляб , кокошка, пълнена с ориз или булгур, печени орехи, лешници, фъстъци, сушени плодове.

Празнуват хората, кръстени Трифон, Радко, Рачо, Лозан, Гроздан, Веселин, Веско и дамските им производни.