Работещите майки като изкупителни жертви

 Индиа Найт, в. Таймс

 Това заключение се основава на проучвания върху обществените нагласи, направени от Жаклин Скот, професор по емпирична социология от Кеймбридж. “Тези жени трудно съчетават работата със семейния живот и има съмнения, че трябва да правят и двете,” казва Скот и добавя, “Идеята, че една жена може да прави кариера и успоредно с това да пече курабийки и да чете приказки за лека нощ просто не е реалистична.”

Каква е същността на изчезващия вид, известен като Супер-майка? Възможно ли е да изчезне нещо, което никога не е съществувало? Така-наречените Супер-майки, които работят в Лондон за гигантски заплати, не пекат курабийки до 3 сутринта. Имат си домашни прислужници за тази цел. По тази логика и аристократките от 17-ти век са били Супер-майки. “Виж, тя се облича по последна мода и организира светски събития, въпреки че има деца и 200 сърни, как ли успява?” Реално погледнато няма нищо героично в това да работиш и да гледаш деца. Това просто е нещо, което жените правят, независимо дали работят във фабрика или са магистрати във Върховния съд. Справяме се, колкото можем, в което няма нищо лошо и бихме били доволни стига да не ни обясняваха през цялото време, че сме непълноценни. Ако работим ни критикуват, че не обръщаме внимание на децата си. Ако не работим, значи сме мързеливи. Или сме прекалено дебели, или прекалено слаби. Или сме фитнес маниаци, или нямаме време за спорт. Можем да готвим и се превръщаме в домашни прислужници. Не можем да готвим, което е срам и позор. Честно казано учудващо е, че жените не се самоубиват масово. Също толкова учудващо е, че все още не сме теглили една майна на сексистките и извратени обществени нагласи. Можем да обвиним пагубното влияние на медиите за това положение, но в един момент човек трябва да вземе решение и да си живее живота. Обичаш децата си, но обичаш и работата си.

75% oт майките (във Великобритания) работят. Те работят, защото се налага. Без значение е, дали това облагодетелства или вреди на семействата им. Повечето майки нямат избор – ако не работят, децата им няма да имат дрехи и храна. Също така много от тези деца биха имали майки с плесенясали мозъци, затъпели от еднообразния си начин на живот. Животът на домакинята не се изчерпва с готвене и четене на приказки. Той се състои от безкрайно пране, чистене, пренасяне на колички по градския транспорт, детски рев из супермаркета, скучни разходки в парка, където дебнат бездомници, алкохолици и ненормални, сменяне на мръсни памперси, пак готвене, пак чистене...и всичко това е увенчано с опит да не прилича на жена, която би предпочела да се наспи отколкото да прави секс с Брад Пит. 

От друга стана, защо обвиняваме работещите майки, че съсипват семейния живот? Работещите бащи нямат ли вина? Не сте ли допускали, че е тежко за деца лишени от бащински грижи и пример за подражание? Тъпо е, че изобщо трябва да се работи, всички бихме предпочели да се излежаваме, да ядем и да пием по цял ден, но тъй като работата е част от живота би било по-смислено да се търси решение вместо да се хвърля вина. Смехотворно е да се обвиняват майките за срива в обществото. Независимо колко работят майките рядко изоставят децата си и обикновено искат най-доброто за тях. Имам наблюдението, че когато децата пораснат и напуснат семейното огнище домакините се чувстват изоставени, животът им се обезсмисля и се сдухват. Но какво да кажем за младите майки? Вероятно се утешават, че са там, където трябва да бъдат – до печката и на една ръка разстояние от пералнята...

Друг е въпросът за неграмотността на младото поколение, който се счита за пряк резултат от неадекватни родителски грижи. Др. Кен Смит, криминалист от Университет “Бъкс Ню” стартира кампания за приемане на “алтернативен правопис” т.е. често срещани правописни грешки като “truely” вместо “truly” (Напр. наистна вместо наистина) и “speach” вместо “speech” (ретч вместо реч) да бъдат приети за правилни. Британското общество по правопис, което преследва “по-фонетичен” подход от 1908 г., прие предложението с ентусиазъм. За мен това е чисто безумие. Образованието е на толкова ниско ниво, че децата не знаят елементарен правопис. Голям брой студенти в британските университети имат граматическите компетенции на деца от началното училище. Кой ги пусна в тези университети? Очевидно е, че има прекалено много висши учебни заведения и това пренасищане понижава качеството на образованието. Манталитетът “награда за всекиму” е крайно неуместен, защото има много хора, които просто са тъпи. Защо не им се намери работа извън академичната сфера вместо да се настоява, че нелепите им специалности, завършени в измислени университети, са приложими? Защо не ги научим да пишат правилно като за начало?  

Коментар: Въпросът за работещите майки и последствията за децата рядко се повдига в българското обществено пространство, да не кажа никога, но това не означава, че той не съществува. За мен проблемите на обикновените хора от социално естество съвсем не са по-маловажни от корупцията във властта и други по-наболи теми. Може да се каже, че този проблем даже е по-актуален тук, отколкото във Великобритания предвид катастрофалното ниво на заплатите в България. Да бъдеш майка и едновременно да упражняваш професията си е не само възможно, но и постижимо, и похвално. 
превод: Даниела Кирова