Сакскобургготски: Европа или ще бъде обединена, или няма да я бъде изобщо

Европа или ще бъде обединена, или няма да я бъде изобщо. Днес е важно не просто да се протестира срещу, а да кажем ние с какво ще допринесем за оцеляването на Съюза и неговите ценности, каза още Царя на дискусията "Европа отново на път".

Ето и цялата реч на Симеон Сакскобургготски на форума:

"Роден съм преди 80 години. По-възрастен съм от Европейската общност с едно поколение. Затова съм от хората, за които Европейският съюз не е даденост, нещо наготово.
Моето поколение живя разделено в Европа. Разделено от войни, от политика, от Желязната завеса. Но появата на този Съюз направи Европа общност от хора, с общи съдби и еднакви мечти.
Имал съм нерадостната съдба да живея от двете страни на Завесата. Физически – от едната, сърцето ми – от другата. Затова почувствах думите на председателя на Европейския съвет Доналд Туск като свои: „Ето защо днес имам правото високо да повторя тази проста истина: нищо в нашия живот не е даденост завинаги – да се построи свободен свят изисква време, огромно усилие и жертви. Затова е постигнато на толкова малко места на Земята. Но ние успяхме. Да се унищожи този свят е лесно. Нужен е кратък период от време.“
Трудно мога да опиша емоцията, която ме беше завладяла на 25 април 2005 г. в Люксембург. Това беше първата реална стъпка, сигурен знак, че моята България вече неотклонно е на верния път. За да заеме своето място, което й се полагаше исторически отдавна, но трябваше да докаже, че свободата, достойнството, демокрацията вече не са само мечти, а ежедневна реалност.
Предавайки щафетата на премиера Станишев, му казах: вече е направено много. Но сега предстои национално усилие, за да постигнем целта.
Няма да е лесно, но за всичко, което изисква европейското ни бъдеще, имате моята пълна подкрепа.
Днес, 10 години от членството ни, използвам възможността да го кажа и на настоящия премиер. След броени месеци Вие ще застанете начело на най-смисления Съюз в света. България ще председателства във времена на тежки турбуленции и решителни моменти за бъдещето на Европа.
Днес Старият континент се изправя пред три големи предизвикателства:
За пръв път след Втората световна война съществува реален риск поколението на днешните млади хора да се озове в по-лошо положение от това на техните родители.
На второ място, мигрантската криза. Аз самият съм бил емигрант. Познавам съдбата на тези хора. Познавам това да си немил-недраг. В този контекст ще цитирам думите на Папа Франциск: „съществуването на всеки един от нас е дълбоко свързано с това на другите. Животът не е просто изминаващо време. Смисълът му е в отношенията помежду ни. Никой от нас не е остров. И само заедно можем да построим бъдещето, включвайки всеки от нас в него.“
Решението тук не се измерва в квоти, убежище и международни паспорти. Отговорът е в човещината и в това какво всеки от нас е готов да даде.
Трето, отново за пръв път след Войната, единството на Европа е поставено на карта. Европа или ще бъде обединена, или няма да я бъде изобщо. Днес е важно не просто да се протестира срещу, а да кажем ние с какво ще допринесем за оцеляването на Съюза и неговите ценности.
По природа съм оптимист. Наречете ме наивник, но аз истински вярвам в ЕС. Надеждата ми е, че докато откриваме други планети, напредваме технологично и гледаме в бъдещето, няма да пропуснем да видим другите около нас. И че докато се сърдим какво не получаваме, няма да допуснем Европейският съюз да се разпадне. А напротив: всички заедно трябва да го изградим така, че следващите поколения да живеят по-добре и по-щастливо у дома – в обединена Европа."