Щастливите хора са по-здрави и миролюбиви
Но същите тези проучвания показват и нещо друго. Повечето бъдещи майки са в изключително добро здравословно състояние по време на бременността. Тя служи за продължаването на вида и се е доказала в течение на хилядолетията на човешката история. А понеже в последните месеци от бременността си жените не биха могли да ловуват, респективно биха имали нужда от някого, който да ги изхранва, човекът става социално същество много рано - за да може да оцелее. Така се обяснява и защо връзките са толкова важни за хората. Както излиза от проучванията - брачните партньори са по-здрави и принципно живеят по-дълго от самотниците. Обвързването - както го наричат специалистите - е толкова важно, че кърмачетата се усмихват още от първия ден и се опитват да изградят връзка с родителите си.
Успехът или неуспехът на тези опити има своите последствия - както обяснява професор Карл Щайд от университета във Фрайбург: "Нарушенията на връзките при децата изобщо не играят маловажна роля. Прави се разграничението между две големи групи: деца, които проявяват силна нужда от близост, реагиращи страхливо и вкопчващи се в родителите си. Те по правило имат затруднения да се откъснат от родителите си, когато ги оставят в детската градина или в училище. Другата група деца са доста по-независими и сдържани, излъчват по-малко сигнали за обвързване към родителите си и естествено несоциалното поведение често играе роля." Която се простира от смущаването на заниманията в клас до проявите на насилие, именно защото детето не се е научило да разбира чувствата на останалите и да ги отчита. Точно по този начин се обясняват бруталността и коравосърдечието на някои младежи. За същите хора се предполага и, че един ден като родители биха пренебрегвали децата си, тъй като не са се научили да разбират сигналите на бебетата и не са способни да се справят със стреса. Възможностите за справяне със стреса също се обуславят още от най-ранно детство - посочва професор Карл Щайд. "Имаме много добри доказателства за това, че способността за съпротива при преодоляването на стресовите ситуации се сформира още в най-ранните години, и най-ранният социален опит играе изключително важна роля." Силният стрес води до заболявания - от инфаркт до депресии, от наднормено тегло чрез прекаляването с храната до заболяванията, за които лекарите не могат да намерят никакво физическо обяснение. Респективно - успешните връзки с родителите в детството и успешното партньорство по-нататък укрепват съпротивителните сили и защитават здравето.
Но - както се вижда от статистиката - в много държави броят на разводите расте, все повече хора живеят сами, децата се държат странно, а разходите за здравеопазване скачат. Предимно в държавите, които са в процес на интензивни промени, в които не е сигурно дали утре ще имаш работа, в които традициите, религията и културата се губят, или пък и двамата родители са принудени да работят. Тези процеси се открояват най-добре в Азия, при стремителното развитие на много от местните икономики. "Чрез изследователските контакти с някои от азиатските държави, в това число и Китай, но също така - Виетнам и Лаос, постоянно се сблъскваме с пациенти, заболяли покрай резките промени на условията за живот Паралелно и пробивите в традициите играят много важна роля. Изглежда, че социалната приспособимост на хората изостава от социалните промени." Както е известно и от биологията - много от живите същества не са в състояние да се справят, щом околната им среда се промени с повече от 20-25 процента. И няма причини да се смята, че при човека нещата стоят по-различно.
Свят, който се променя все по-стремително, нови и нови техники, обедняване на широки слоеве от населението, загуба на доверието спрямо икономиката и политиката, предизвикателства на базата на промените в климата, увеличаване на броя на населението, скокове в цените на горивата и икономически кризи - всичко това предизвиква несигурност. Семействата с по едно дете, високият процент разводи и мнозината самотни родители намаляват шансовете на децата да успеят да съберат добър опит при обвързването. Учените са в състояние да посочат къде са пропуските, макар изследванията в тази сфера да са започнали сравнително отскоро - от времената на Втората световна война, в периода на големи промени, когато експертите се захващат да проучват живота на депортираните деца и тяхното по-нататъшно жизнено развитие, т.е. деца, които нямат здравословни социални връзки "В исторически план би могло да се каже, че изследванията на връзките започват във време, в което те са под сериозна заплаха. А фактът, че този вид проучвания изживяват днес един вид подем, вероятно се обяснява като научен рефлекс на промените в жизнените условия, разпада на съюзите и заплахите към социалните връзки както в семейството, така и в по-големите социални общности." Експертите като професор Щайд са на мнението, че е крайно време при взимането на решения да се пресмята не само какви ще са последствията за околната среда, но и за вътрешния мир и живота на хората. Щастливите хора с партньори и приятели са не само по-здрави, но и по-миролюбиви.
Deutsche Welle
Моля, подкрепете ни.