"Положително настроени сме към въвеждането на дисциплината "Гражданско образование". Реакция вече имаше от страна на синдикални организации, защото предвиденото намаление на часовете по философия, в полза на часовете по гражданско образование, би коствало около 400 щатни работни места на преподаватели по философия", каза проф. Стаматов. Той обясни, че като структура и функция българският опит в областта на гражданското образование трябва да се вземе предвид.

"Проектът нихилира по същество философското образование, свеждайки го до формално присъствие. Българската традиция показва, че гражданското образование винаги е било надстроявано като социално-практическа проекция над онова, което в областта на философското образование е било давано на българските ученици", каза проф. Стаматов.

Преподавателят по философия във 9-а ФЕГ Теодора Тодорова се съгласи с мнението на проф. Стаматов. Тя цитира наредба №2 от 2000 година, която оказва, че водеща роля за осъществяване на гражданското образование в училище имат предмети като философия, история и география. "В новата програмна рамка, представена от МОН, часовете по гражданско образование са взети от предмета "Философия", където е най-малкият хорариум. Това е притеснително, защото ще се изгуби възможността да се преподава критично мислене, ценностна система, справяне в критични ситуации. "Да преподаваш философия и етика в днешната ситуация е трудна работа", каза преподавателят Лилия Желязкова, която работи в Латвия. "В Латвия в по-ранна възраст - от начален курс и прогимназия започва изграждането на гражданската култура", допълни тя.